ГИС са ефективно средство за представяне на пространствена информация. Базите данни на ГИС съдържат основни компоненти на пространствени или географски данни: местоположение, характеристики( тематични атрибути) и комбинация от тях. Допълнителна характеристика на цифровите карти, представяни чрез ГИС е, че те често са интерактивни и имат връзка с различни бази данни и като такива позволяват по-сложни заявки. В използваната днес цифрова среда почти не съществува разлика в използването на топографските и тематичните карти [ 5 ]. Те се съхраняват в БД на ГИС и се визуализират като отделни слоеве с данни. Резултатът от пространствен анализ може да бъде слой от пространствени данни, от който може да се създаде карта, за да се представят разликите. Параметрите, използвани по време на обработката( процедурите), се основават на модели, разработени от софтуера за ГИС. За да се представят пространствените данни ефективно, наличната пространствена база данни трябва да е добре структурирана. Създаването на пространствена БД в ГИС за горското стопанство включва няколко ключови стъпки за събиране, анализиране и използване на геопространствени данни за управление и мониторинг на горите. Схемата на фиг. 2 представя процес на обработка на географски данни, свързани с горски територии, който обикновено започва със събиране на данни и завършва с вземане на решения.
Фиг. 2. Схема на ГИС процес за територията на РДГ Бургас
4.2. Дистанционни методи и ГИС за горските територии
Информационното осигуряване в горското стопанство е в пряка зависимост от законовата и нормативна уредба у нас, както и от протичащите геоинформационни процеси, свързани с новите технологични решения за получаване, натрупване и структуриране на данни и развитието на информационната инфраструктура за публикуване и обмен на данни и услуги. Общата цел на информационното осигуряване в горския сектор е подсигуряването на навременен достъп до пълни, точни и актуални данни; осъществяване на обмен на данни за вземане на управленски решения; по-добра комуникация между различните звена и външни институции; намаляване на дублирането на данни, задачи, време и усилия; бързо и ефективно обслужване на всички потребители и заинтересовани страни [ 1 ].
Основните компоненти на качеството на пространствените данни включват позиционна точност( хоризонтална и вертикална), времева точност( актуалност), тематична точност( на атрибутите), пълнота и логическа последователност.
Дистанционните методи дават възможност за мониторинг на горите, като информационните решения относно техните ресурси може да се осъществяват непрекъснато. Някои отрицателно действащи фактори върху горските територии са:
-изсичането на гори – влияе на голям брой горски видове, като се унищожават популациите, прекъсва се генетичната информация, поради фрагментация на местообитанията. Голата сеч в най-голяма степен унищожава разнообразието на дървесните и храстовите видове, срещащи се рядко или поединично в насажденията;
-залесяване с иглолисти култури – извършва се предимно върху каменисти терени, които са с най-богатите местообитания в района. Загубите на биоразнообразие във флората и фауната са големи. Иглолистните насаждания влияят върху растителността на съседните територии, тъй като те поемат значителното количество влага и предизвикват засушаване на целия район;
-горски пожари – в изследвания обект те са сериозен екологичен фактор, влияещ върху биоразнообразието. В малки мащаби независимо от унищожаването на конкретни находища на отделни видове имат и положителен ефект, защото осигуряват място за посветлолюбиви и по-неконкурентни видове. Опожаряването на значителни площи оказва значително влияние върху екологичното и биогеографското разнообразие;
-обезлесяване – причинено от социалнодемографския фактор, като например увеличаване на населението, строителство на различни обекти, специфични експлоатационни дейности като търговска сеч, горско земеделие, добив на дърва за огрев, селско стопанство и разрешени пасища.
4.3. Технологична схема за приложение на ГИС за целите на горското стопанство
Методология за приложение на ГИС за целите на горското стопанство е представена на фиг. 3. Чрез нея се изпълняват процедури по събиране, въвеждане, обработка, съхранение, визуализация, анализ, управление, интерпретация и моделиране на данните.
ГКЗ 1-2’ 2025 39