2. По известните елементи на външно ориентиране се извършва точно взаимно ориентиране на получените стереодвойки снимки( фиг. 5), с което се създават условия за приложение на правата фотограметрична засечка.
( 1)
( 2) където:- XM, YM, ZM – местни( геодезически) координати на т.
М;- xm, ym – образни координати на т. m1, m2;- ai, bi, ci – направляващи косинуси- функция на елементите на взаимно ориентиране за лявата и дясната снимка.
Фиг. 5. Облак, свързващ( Tie) точки, получен при взаимно ориентиране на стереодвойка перспективни снимки
3. Върху получените аерофотоснимки( въздушни снимки) се дешифрират противниковите обекти, представляващи интерес за огнево поразяване от артилерията и се измерват техните образни координати на т. m1 и m2( фиг. 6);
4. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
За проверка на приложимостта на перспективното аерофотографиране на недостъпни територии за нуждите на артилерията, в катедра „ Геодезия“ на Факултета по Артилерия ПВО и КИС – гр. Шумен към НВУ „ Васил Левски“ е направено изследване в рамките на дипломно проектиране в областта на разглежданата проблематика.
Проведеният експеримент включва следните основни моменти:
1. |
Материализиране на „ противниковите цели“ в |
дълбочина на противниковата отбрана с |
размери 60х60 cm и определяне на техните |
контролни координати с помощта на GPS; |
2. |
Перспективно |
аерофотографиране |
|
( въздушно снимане); |
|
3. |
Цифрова фотограметрична обработка на |
получените аерофотоснимки |
( въздушни снимки). |
Фиг. 6. Измерени образни координати на целите върху стереодвойка перспективни снимки
4. Прилагане на формулите на правата фотограметрична засечка( фиг. 7) и определяне геодезическите координати на съответната цел по нейните измерени образни координати.
За нуждите на експеримента са придобити перспективни снимки с безпилотен летателен апарат – индустриален фотограметричен дрон DJI Phantom 4 Pro.
Аерофотографирането е извършено от максимално допустимата височина за полет на БЛА – 120 m, при наклон на камерата – 51.5 о. Кадрите на получените снимки обхващат територия с дълбочина до няколко километра( фиг. 4). Основните моменти от процеса на фотограметричната обработка, изпълняван с цел определяне координатите на целите са показани на фиг. 8 и 9.
Фиг. 7. Принцип на правата фотограметрична засечка и формули за нейното решаване
Фиг. 8. Измерване на цели № 15 и № 16
24 ГКЗ 1-2’ 2025