Списание ГКЗ 1-2' 2025 | Page 24

Усъвършенстването на безпилотните летателни системи( БЛС) в направление въздушно фотографиране и получаване на въздушни снимки, притежаващи специални качества, а така също и развитието на фотограметричната технология в направление на нейната цифровизация създават нови предизвикателства пред органите призвани да осигуряват армията с високоточни, актуални и оперативни геопространствени данни. Това се отнася както по отношение на цялостното осигуряване на полосата за водене на бойните действия, така и за тактическата зона за разполагане на бойните редове на войските и особено на артилерията.

Възникването на безпилотните летателни апарати( БЛА), като системи за бойно използване, води началото си още от 1849 г., когато Австрия атакува Венеция с над 200 безпилотни балона, оборудвани с експлозиви.

В настоящия момент съществуват редица модификации от БЛА, притежаващи различни летателни, товароподемни и други възможности, които намират все по-широко приложение в качеството си на ударни и разузнавателни бойни средства. Особено място между всички тях, по отношение на геоинформационното осигуряване на войските обаче, заемат т. н. „ фотограметрични“ дронове.

Под „ фотограметричен дрон“ се разбира безпилотен летателен апарат снабден със специализирана фоторегистрираща и аеронавигационна апаратура, обединени в единна функционална система позволяваща:

- Провеждане на полети с цел въздушно фотографиране по предварително зададен маршрут;

- Въздушното фотографиране от различни височини, при различни проценти на застъпване на аероснимките и с различни ъгли на наклона на оптичната ос на аерофотоапарата;

- Регистрация на точните геодезически координати на центъра на обектива и ъгли на наклона на главната оптична ос в момента на експонацията. и детайлни цифрови модели на земната повърхност DSM( Digital Survey Model) и цифрови модели на терена DEM( Digital Elevation Model), и ортофото изображения. Основното преимущество на цитираните по-горе фотограметрични продукти е тяхното цифрово представяне във вид на файлове с формати, достъпни за повечето софтуерни продукти, работещи с 3D данни – такива като Global Mapper например. Това разкрива изключително големи възможности за все по-широкото прилагане на цифрови технологии както при управление на маньовъра на войските, така и при планирането и управлението на огъня – особено от закрити огневи позиции.

От фотограметрична гледна точка към аерокамерите, монтирани на този тип БЛА, използвани за военни цели, се предявяват следните основни изисквания, които ги отличават от тези монтирани на обикновените разузнавателни дронове: 1. Да са метрични, форматни( frame) камери; 2. Да са снабдени с цифрови светочувствителни матрици с висока резолюция и най-малко 12-bit спектрална разделителна способност;

3. Обективът да осигурява получаването на снимки с минимални стойности на дисторзия и възможности за калибриране.

От друга страна към носителите на снимачна апаратура се предявяват следните специфични особености:

1. Да са снабдени с високоточна геопозиционираща и аеронавигационна апаратура – GPS / IMU;

2. Да позволяват управление в ръчен и автоматичен режим по предварително зададен маршрут;

3. Да осигуряват предаване на снимковите изображения от камерата до пункта за обработка в online режим по време на полета;

4. Аерокамерата да е монтирана на специална жиростабилизираща Gimbal люлка, позволяваща въздушното фотографиране при различни ъгли на наклона на главната оптична ос.

3. ВЪЗМОЖНОСТИ НА БЛС ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДАЧИТЕ ПО ТГО НА АРТИЛЕРИЯТА

Фиг. 2. Полет на фотограметричен дрон по предварително зададен маршрут с цел аерофотографиране на зона за заемане от артилерийска батарея в района на „ Бештепе“ – гр. Шумен.

Предназначението на фотограметричните дронове е за изпълнение на задачи по аерофотографиране на определени територии или маршрути, с цел получаване на аерофотоснимки, пригодни за последваща фотограметрична обработка и формиране на високо точни

За нуждите на войските могат да се прилагат два подхода по отношение на организацията и изпълнението на въздушното фотографиране – тографирането с БЛА:

Първи подход – Планово аерофотографиране на територията на собствените войски;

Втори подход – перспективно аерофотографиране – за територията на противника, изпълнявано без пресичане на линията на съприкосновение.

И двата подхода имат своята приложимост в зависимост от конкретната бойна обстановка. Първият подход( фиг. 3) е целесъобразно да се прилага както преди началото, така и по време на водене на бойните действия. Поради факта, че в този случай БЛА лети над собствената територия, вероятността за неговото поразяване от противника е сравнително малка. Вторият подход( фиг. 4) е целесъобразно да се използва за откриване и координиране на цели, разположени в дълбочина на противниковата отбрана преди началото на артилерийската подготовка. В този случай с цел съблюдаване на изискването за стриктност на топогеодезическата подготовка, а така също и с цел предпазване от поразяване и унищожение, БЛА лети над

22 ГКЗ 1-2’ 2025