традиционно не са наблюдавани. Заради тях много жители на земята изведнъж се превръщат в климатични бежанци и изпитват кошмар, защото са лишени от спокойния си живот и от цялото си имущество. Ето защо разглежданата тема е не просто актуална, но и жизненоважна. Преди няколко месеца прогресивният световноизвестен учен Егон Чолакян направи няколко спешни обръщения [ 4 ], [ 5 ], [ 6 ], [ 7 ] към световните лидери и към всички хора на планетата след участието си в съвместната сесия на Нобеловия комитет и Националната академия на науките във Вашингтон, където са обсъждани въпросите за мисинформацията и дезинформацията. За него това става повратна точка, тъй като се е шокирал от факта „ колко е огромен обемът на недостоверната информация около проблема с изменението на климата“. Това подбужда Чолакян да направи тези изявления и апелира, че „ въпросът е НЕОТЛОЖЕН и е от първостепенно значение за оцеляването на всичко живо на нашата планета“.
2. НАКРАТКО ЗА КЛИМАТА, КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ И ИЗУЧАВНЕТО ИМ ЧРЕЗ ФДМ
Климатът [ 9 ]( от гръцки: κλίμα( klimatos) – наклон) е многогодишен статистически режим на времето, характерен за дадена местност( в зависимост от географското и́ положение). Неговото изучаване се базира на определянето на средните стойности на отделни метеорологични елементи въз основа на дългогодишни данни за тях. Въпреки че такива измервания се правят от преди повече от 250 години, сред всички известни методи и източници на данни за климата и климатичните промени ярко се откроява ролята на съвременните дистанционни методи( ФДМ). Това никак не случайно, защото те осигуряват напълно обективни, естествено генерализирани, икономически изгодни, повсеместни, достъпни, надеждни, геореферирани, пространствени, количествени и качествени данни за климатичните фактори както на сушата, така и във високите части на атмосферата и океаните в почти реално време и при това от разстояние( чрез дистанционно изследване – без да е необходим пряк физически контакт с изследваните обекти и явления и без да се нанасят екологични щети).
Дистанционното изследване на климата на Земята и неговото изменение се основава на анализа, измерването и тематичното интерпретиране на данни и изображения, получени от множество сензори, работещи в различни спектрални диапазони на ЕМС. Ефективността и качеството на ДИ се определя от много фактори – вида на спътниците и техните орбити, параметрите на конкретните системи за ДИ( пространственото, спектралното, радиометричното, времевото разрешение и т. н.), от софтуерните продукти и методите за обработка на данните и изображенията [ 2 ]( като компютърна класификация и др.) от симбиозата на ФДМ с ГИС. Те се явяват едни от най-оптималните съвременни средства за извършване на климатичен и екологичен мониторинг, който авторът на доклада анализира в [ 8 ]. Днес с гордост може да се заяви, че са изведени в орбита множество метеорологични спътници и е изградена световна мрежа за наблюдения и доставяне на данни за различните климатични фактори, която обхваща цялото земно кълбо, и основна заслуга за това имат ФДМ. Данните от тях се използват, за да се определят стойности на климатичните фактори, да се създават модели на многогодишния режим на времето, тъй като климатът представлява съвкупност от метеорологичните елементи, които характеризират средното състояние на атмосферата в конкретно място от земната повърхност.
Основните климато-образуващи фактори са слънчевата радиация, атмосферната циркулация и вида на земно покритие( постилащата повърхност на Земята). Слънчевата радиация се явява главен фактор, защото именно топлинният ефект на ЕМЕ определя в найголяма степен формирането на климата. Радиацията, излъчена от Слънцето, нагрява почвата и всички обекти, разположени върху земната повърхност, които от своя страна излъчват топлина и по този начин формират температурата на въздуха. Освен от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи, затоплянето зависи и от земната повърхност( от характеристиките на релефа, водните басейни, растителността и т. н.). В този аспект ФДМ се явяват основно средство за доставянето на обективни, точни и актуални данни и за тях. Ролята на атмосферната циркулация( която е неразривно свързана със слънчевата радиация) като климато-образуващ фактор се определя предимно от ветровете( постоянни или периодични) чрез тяхното климатично въздействие върху циклоните и антициклоните. При срещата на въздушни маси с различна температура и влажност се получава сблъсък помежду им и така( на границата между тях) се формира атмосферен фронт. Промените в разпределението на атмосферното налягане създават условия както за хоризонтално, така и за кръгово движение на въздушните маси. По този начин се образуват циклоните и антициклоните [ 9 ]. Понастоящем те се изучават предимно
87