В публикацията са представени възловите моменти при подготовката за тяхното измерване, предварителните проучвания, достъпът до водопадите, както и техническите средства за определяне на височините им. Описан е и метод за обработка и анализ на получените геопространствени данни. В общия случай тези природни дадености не са с правилна форма и строго отвесни, което прави тяхното измерване сложно, а в много случаи и особено опасно. Използването на въжета или мерни ленти за непосредствено измерване на височините в случая не може да се приеме за достоверно поради големите отклонения от вертикалната линия от различни обструкции по стените или отклоняване на мерната линия. Това налага използването на друг, достатъчно надежден метод за установяване на височините, и то с желана за целта точност, а именно – тотални станции и лазерни далекомери.
Ключови думи: водопадите в България, пространствена база данни, подготвителни дейности.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Водопадите са природно богатство, което крие в себе си голям набор от информация: било то геоморфоложка, геодезическа, която може да послужи за различни цели. Ще представим ключовите моменти при подготовката за тяхното измерване, предварителните проучвания, достъпът до водопадите, както и техническите средства за определяне на височините им. Описан е и метод за обработка и анализ на получените геопространствени данни. Разработката е с цел обогатяване на информацията относно тези феномени, развиване на туризма и по- задълбоченото изучаване на водопадите в България.
2. ВОДОПАДИТЕ – ОБЕКТ НА ИНТЕРЕС
Водопадът свързва две различаващи се нива на един речен поток, съответно водата пада от по-висока точка към по-ниска. Може да пада по стръмен откос или почти отвесно. При падането, поради голямата енергия, се образува ерозионен котел, чрез който се дефинира найниската точка на всеки водопад.
За да бъде счетен един воден обект за водопад е необходимо да отговаря на следните условия: височината му да бъде минимум три метра и наклонът на неговия пад да е поне 30 градуса. Освен това е необходимо да се формира от река или поток.
Съществуват редица класификации на водопадите съобразно различни техни особености. Използвана е класификацията от световната база даннни на водопадите [ 1, стр. 61 ] като по-долу са изброени част от тях:
• Каскаден водопад – спуска се по серия от скални стъпала или малки скали, създавайки стъпаловидна форма;
• Катаракт – големи, мощни водопади с висок обем и скорост, което ги прави потенциално опасни;
• Водопад „ Конска опашка“ [ 3 ] – водата поддържа контакт с подлежащата скала, докато се спуска.
3. ИЗМЕРВАНИЯ
За определяне на височината на даден водопад се извършват ъглово-дължинни измервания и на база геометрични зависимости се достига до търсената величина. След извършени изследвания относно структурата и поведението на водопадите се стигна до заключението, че точност в дециметровия диапазон е достатъчна. Такава може да се осигури чрез използване на тотална станция или светлодалекомер.
Важна задача преди пристъпване на същински измервания е да се определи къде започва и свършва водопада и коя част точно следва да бъде измервана.
68