други, чиято височина може да бъде определена както от конструктивни чертежи, така и от преки измервания. Съществуват и такива обекти обаче, които могат да бъдат определени по височина единствено чрез геодезически измервания: скални отвеси, стени или както е в конкретния случай – водопади. В общия случай тези природни дадености не са с правилна форма и строго отвесни, което прави тяхното измерване сложно, а често и особено опасно. Използването на въжета или мерни ленти за непосредствено определяне на височините в случая не може да се приеме за достоверно поради големите отклонения от вертикалната линия от различни обструкции по стените или отклоняване на мерната линия. Това налага да се разчита на друг, достатъчно надежден метод за установяване на височините, и то с определена точност.
За проверка на тази цел се прибягва до геодезически измервания на съответния обект, като чрез определяне на ъгли и дължини и на базата на геометрични зависимости, се изчислява търсената височина. Избраните инструменти осигуряват съответната точност на крайния резултат, която предварително е установена за отделните обекти. При изследване структурата на водопадите като географски обект и феномен, начина на тяхното геоморфоложко образуване и съществуване, се установи, че изчисляването на височините им с точност по-прецизна от няколко дециметра освен, че не е необходима, е и несигурно определена тъй като пътят на водата не винаги е изцяло ясен и недвусмислен между скалите и алувиалните наслаги. От друга страна повечето водопади, напълно логично и обяснимо, са в силно пресечени планински терени, което технически затруднява конвенционалните геодезически измервания с най-точната техника, достъпа до обекта, както и сигурността на екипите. По този начин се обезсмисля инвестицията в скъпи и много рискови геодезически дейности, за да бъде постигната една неясна точност от няколко сантиметра при определяне височините на водопадите.
Тези разсъждения довеждат до идеята за използване на леснопреносима съвременна техника, която при подходящи методи и условия на работа би могла да осигури дециметрова точност за посочените обекти, без операторите да бъдат изложени на прекалено голям риск от злополуки, а също така и да пренасят тежката и скъпа геодезическа апаратура с часове по сложен терен. За целта е направено подробно изследване от сравнение на измервания с класическа тотална станция и лазерен далекомер за определяне височините на редица обекти, в различни условия и отдалечение.
1. ЛАЗЕРЕН ДАЛЕКОМЕР SNDWAY SW-600А
Лазерният далекомер е лесно преносим, не затруднява по никакъв начин екипите, надежден е като работа и издръжливост, а и е установено, че осигурява необходимата точност. В експеримента е използван модел SW-600А, предназначен за измерване на разстояния, вертикални ъгли и скорост. Приложението му не предполага използване за точни геодезически измервания, но за определени цели и точности, компактността на уреда и лесната му експлоатация е безспорно предимство( фиг. 1).
Фиг. 1. Лазерен далекомер SW-600А
59