тектонски Тектонични сили 0 – 780-1 до 9,6 95 – 96 вулканични
Вулканична активност
0 – 3-5 1 до 5-6 2 – 3
срутищни Пещери, рудници 0 – 1 1 до 4-5 0.3 приливни
Слънце-Луна гравитация
0 – 10 0 до 3-4 0,2
метеоритни |
Удар |
0 – 0,5 |
3 до 5 |
0,1 |
индуцирани |
Човешки фактор |
0 – 1-3 |
0 до 6 |
0,5 |
Луннотресения: термични |
Смяна ден-нощ |
0 – 0,1-0,2 |
1,0 – 3,0 |
0,1 |
приливни( много ясно съвпадение)
Слънце-Земна гравитация
Дълбоки( 240 – 700)
5,0 – 5,7 90
метеоритни Удар 0 – 1 1,0 – 5,0 7 индуцирани Човешки фактор 0 – 0,01 5,0 – 5,2 ~ 0,1 охлаждане Контракция Плитки
5,0 – 5,5 2 – 3
( 30 – 220)
Марсотресения: |
|
|
|
|
тектонски( разширение) Освобождаване напрежение |
от |
Кора
( 10 – 20)
|
1 – 4,7( найсилното) |
50 – 70 |
охлаждане( компресия) Освобождаване напрежение |
от |
Кора
( 20 – 40)
|
2,0 – 4,0 30 – 50 |
метеоритни( много редки)
Удар 0 – 0,5 0 – 5,0( за сега) ~ 0.1
6. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ( ОСОБЕНОСТИ В СЕИЗМИЧНАТА АКТИВНОСТ НА ЗЕМЯТА, МАРС И ЛУНАТА)
Много интересни и неочакваните резултати се проявяват в сеизмичността на изследваните извънземни тела( Луна и Марс) при сравнение със сеизмичността на Земята. Като непосредствено свойство на геодинамиката, сеизмичността е най-съвременната част от геодинамиката и нейна най-активна съставка. Структурата и еволюцията на Земята предопределят високата сеизмична активност на нашата планета.
Тектоничната парадигма на плочите е мощен инструмент за изследване на съвременната геодинамика. Луната и лунните трусове са различни в много аспекти. Високата сеизмичност, дължаща се на промяната на нагряването ден-нощ и охлаждането на лунната кора, е основният източник на повърхностна сеизмична активност на спътника на Земята. Приливните ефекти от влиянието Слънце-Земя върху Луната са друга изненада за науката. Съвпадението във времето и фазите на гравитационните взаимодействия е друг мощен източник на сеизмичност на Луната и се случва в по-големите дълбочини. Плитките( 50 – 240 km) земетресения, дори много малко на брой, все още са енигма и все още нямат ясно обяснение. Друго, много странно, свойство са дълготрайните вибрации след всяко луннотресение. Те са 5-10-20 пъти по-продължителни от земните. Вероятно това се дължи на химическия състав на лунната кора( с по-голямо съдържание на анортозит), но това, все още, не е потвърдено изрично.
По отношение на Марс и марсотресенията, те също имат изненадващи елементи [ 5, 6 ]. Дори ясно свързани със структурите на разломите( екстензионни и компресионни),
56