Същността, едро мащабно обобщение и приложението на спътниковите методи и технологии в различни области на знанието и специално в геодезията и изследване на деформациите у нас е дадена в Милев, Г., И. Милев. Приложна геодезия Част 1, Инженерна геодезия. Книга 1. Основи, системи и технологии в Инженерната геодезия. С. СГЗБ. „ Авангард“. 2017. 498 – https:// tinyurl. com / wmbqz5c. Там е отразено, че през 2011 г. по предложение на почетен проф. д-р инж. Иво Милев, Германия, за изследване на деформациите в района гр. Перник, предизвикани вследствие самообрушаване на стари минни разработки, при изпълнение на проект ръководен от д-р инж. И. Калчев, бше приложена, за първи път у нас, D-InSAR технологията у нас. Използвана са няколко преминавания( заснемания, около 50 000 кm 2) от спътника TerraSAR – Германия. От обработка, направена от проф. И. Милев, бяха установени премествания в отделни райони на гр. Перник от порядък на 15 cm.
2. МЕТОД И ДАННИ
Основният подход за измерване на малки промени по земната повърхност е разработен в началото на 90-те години с помощта на интерферометричния принцип, приложен към фазовия компонент на радарния сигнал, наречен радарна сателитна интерферометрия( InSAR), който предоставя количествена информация за настъпилите промени. По-късно този метод беше модифициран с премахване на приноса на реалния терен посредством цифров модел на релефа получен от външен източник, създавайки диференциална интерферограма и наречен DInSAR [ 15 ]. Тъй като до голяма степен DInSAR се използва за създаване на единично интерферометрично изображение, създаването на набор от интерферометрични изображения за изследване на единично събитие или регион беше наречено подобрен( A-DINSAR) или многовремево( MT-DINSAR). Наличието на времева серия доведе до разработването на нови методи за обработка на РСА данни като PS-DINSAR, IPTA и др., позволяващи извличането на качествено нова информация от тях [ 10 ].
В процеса на интерпретиране на информацията пфиголучена от РСА данни за движенията на земната повърхност в хоризонтална и вертикална равнина, е важно да се отчита, че в този случай следва да прилага принципа на двойната разлика: първо, резултатите са валидни само за периода между двете регистрации на РСА данни и второ, те винаги трябва да бъдат свързани с точка( наричана също точка на измерване- ТИ) на повърхността с известни движения, ако има такива, която запазва своите високи свойства на обратно разсейване във всички използвани набори от РСА данни поради много по-високите съотношения сигнал / шум в сравнение със заобикалящите я елементи по терена. Както бе споменато по-горе, идеалният кандидат за такава точка трябва да бъде съчетан с инсталиран ТО, който е част от геодезическата мрежа, като се постигат две цели: първо, точката ще бъде измервана прецизно от ГНСС поне веднъж годишно; второ, точката да бъде лесно различима във всяко РСА изображение, формиращо времевите серии от интерферограми. В рамките на проведеното проучване за осъществимост бяха оценени различни типове на ТО, включително двустенни, плоски повърхности и други, за да се определи най-ефективният от тях за конкретното приложение. Въпреки това въз основа препоръките в повечето от проучените литературни източници стигнахме до заключението, че тристенният ъглов рефлектор е най-добрият компромис между най-често използваните. Ето защо трябваше да намерим оптимален баланс между несложна форма, лесно и надеждно производство и внедряване, издръжливост, стабилно обратно расейване на РСА сигнала през целия планиран период на експлоатация и, което е важно, приемлива обща прогнозна цена.
В рамките на изследването първата стъпка бе проучване за осъществимост, фокусирано върху тип на ТО, разработването и внедряването на разработения прототип на ТО, който трябва да се използва за РСА апаратурни комплекси, работещи в C и X обхвати на електромагнитния спектър. Първо трябваше да бъде тестван с данни от мисията Sentinel-1, тъй като информационните продукти от нея се получават редовно, предоставят надеждна информация след обработка по DInSAR и са свободно достъпни. Очакваме, че дизайнът на ТО, описан подолу, също ще бъде подходящ за обработка на данни от РСА апаратурни комплекси, планирани да предоставят отворени данни на други дължини на вълните, например NISAR в L- и S-обхвати. Въпреки това проекта на ТО трябва да може лесно да се адаптира, за да изпълни и изискванията
299