развитие, хардуерните и софтуерните компоненти, както и специфичните технологии, използвани за мониторинг на погледа. Целта на изследването е да предостави систематичен преглед на различните подходи и технологии, като анализира техните предимства и ограничения в контекста на картографските приложения.
Обект на изследване са различни типове системи за следене на погледа, категоризирани по различни критерии, като главно се представят инструментите за получаване на данни за потребителското възприемане, както и за технологиите в последващата им обработка. Оценяват точността и ефективността им за постигане на подобрено разбиране на визуалните възприятия на потребителите, както и на алгоритмите за разсейване на фикции и сакади.
Основният принос на статията е класификацията на хардуерните и софтуерните решения за следене на погледа, както и обсъждането на тяхната приложимост в картографията. Въз основа на изследването се подчертават както предимствата, така и ограниченията на съвременните технологии, като се предлагат насоки за тяхното интегриране в картографски задачи.
Ключови думи: следене на погледа, когнитивна картография, карти на погледа, потребителско изживяване, стимул, използваемост.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Следенето на очите принадлежи към групата на методите за оценка, наречени изследвания на използваемостта( Usability Studies). Терминът използваемост се дефинира като " ефективността, ефективността и удовлетвореността, с които определени потребители постигат определени цели в конкретни среди ". Използваемостта може да разкрие качества на продукта, както и липса на неговата функционалност, което обикновено възниква по време на фазата на проектиране на картографския продукт.
Технологията за проследяване на погледа е един от най-иновативните и широко разпространени методи в областта на взаимодействието между човек и компютър( Human – computer interaction). Основната функция на тази технология е базирана на устройство, което проследява движението на зеницата, за да идентифицира насочеността на погледа на потребителя основно върху дисплеи. Проследяването на погледа позволява детайлно разбиране на начина, по който потребителите възприемат визуална информация.
В момента устройствата за проследяване на очите стават все по-евтини, което ги прави достъпен ресурс за изследвания. В контекста на картографията тези технологии могат да бъдат използвани за анализ на потребителското поведение при взаимодействие с геопространствени данни, както и за подобряване на визуализацията на картографските продукти. Настоящото изследване ще разгледа класификацията на съществуващите системи за следене на погледа, като ще обърне внимание на техните приложения в областта на картографията.
2. ИСТОРИЯ НА СИСТЕМИТЕ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ПОГЛЕДА
В ранните години на развитието на областта на проследяване на погледа, движението на очите се е изучавало главно за наблюдение на характера на човешките движения на очите, а не за използването на тези движения за комуникация.
Първите устройства за проследяване на очите, които предоставят обективни и точни данни, се появяват в началото на 20-ти век. През 1901 година се правят първите измервания на движението на очите, използвайки фотографски метод и светлинни отражения от роговицата на окото и по-късно през 1935 г. В миналото този метод често е бил скъп поради разходите за оборудване и времето, необходимо за анализ на огромното количество записани данни [ 10 ]. Някои автори от този период заключават, че не може да се научи много от данните за проследяване на очите.
В края на 1960-те години важността на записите на движенията на очите и тяхната визуализация са илюстрирани в книгата [ 27 ]. Поради, от една страна, подобренията на самите системи за проследяване на очите( ставащи по-лесни за работа, и по-надеждни) и напредъка в свързаните психологически теории, от друга страна. Картографите започват да използват проследяване на погледа в своите изследвания през началото на 70-те години, когато Дженкс включва движения на очите в своите изследвания на потребители [ 11, 12 ]. Последователно се наблюдава увеличаване на изследванията с проследяване на очите в научната област.
255