новия слой съвпада с тази на изходните данни. � Сегментиране на векторните слоеве спрямо GRID мрежата – сегментацията( разделянето) на векторните слоеве спрямо GRID мрежата е изпълнена с изолзване на процедурата Intersection( Vector- Geoprocessing Tools). Извлечени са припокриващите се части от елементи във входния и наслагващия слой. Сегментирани са уличната мрежа, сградите и зелените площи спрямо създадената GRID мрежа. � Изчисление на атрибутни полета спрямо GRID мрежата – за целите на анализа е са изчислени дължините на сегментираната улична мрежа и отсечките са приведени към площни обекти, като е взета средна ширина на улиците от 5 m. За целта е иползван Field Calculator в QGIS. Площта, изчислена от тази функция, зачита както настройката на елипсоида на текущия проект, така и настройките на единицата за разстояние [ 9 ]. За слоевете, съдържащи сградите и зелените площи, са повторени същите стъпки, но е добавено атрибутно поле директно с изчислена площ“$ area” на всеки от сегментите. � Сумиране и присвояване на данни за анализ върху GRID мрежата – върху новосъздадения GRID слой е изпълнена процедурата Join attributes by location( summary), която създава нов резултантен слой, в който има добавени обобщени атрибутни полета, като е избрана опцията“ sum”. Тази функционалност е използвана за присвояване на атрибути от сегментираните слоеве, съдържащи пътната мрежа, сградите и зелените площи. За „ Geometric predicate“ е избрана опцията „ contains“. При условие, че се работи със сегментиран слой, то това дава сигурност, че в изчислената площ ще се включват само попадащите в отделния квадрат сегменти. При работата за улесняване на изпълнението на тези заявки, предварително е създаден пространствен индекс върху слоевете( Vector-Data management tools-Create spatial index …).
2.3. Изчисляване на топлинен индекс
За извършването на многокомпонентната класификация е създаден топлинен индекс, който е изчислен за всеки един квадрат от GRID мрежата по формули 1.1 и 1.2:
За площ на сгради по-малка от 2000 m 2- ∑ АR ∗ 0.4 � ∑ AB ∗ 0.6 � ∑ AG ∗1( 1.1) За площ на сгради по-голяма от 2000 m 2- ∑ АR ∗ 0.4 � ∑ AB ∗ 0.2 � ∑ AG ∗1( 1.2) където: ∑ AR – Сумарна площ на улична мрежа ∑ AB – Сумарна площ на сгради ∑ AG – Сумарна площ на зелени пространства
За пътната мрежа е заложен коефициент 0.4, което присвоява умерено влияние. Подбран е по този начин, защото наличието на пътна мрежа създава и условия за течение, което е отрицателен фактор при формирането на топлинни острови в градска среда.
За плътността на застрояване е заложен коефициент 0.6, но при площи по-големи от 2000 m 2, то този коефициент се редуцира на 0.2. Подбраните коефициенти са с цел да дадат поголяма тежест на плътността на застрояване за сформиране на топлинните острови, но да редуцират влиянието при наличие на много големи сгради, които дават отклонения от представения анализ.
За зелените площи е заложен коефициент 1, но тази стойност е със знак „-“ при изчислението на топлинния индекс. Подбраният коефициент е с цел да се изключи възможността за появяване на големи положителни аномалии при наличие на такъв вид площи.
С цел прилагане на топлинния индекс е добавено допълнително атрибутно поле на слоя с GRID мрежата, в което той е калкулиран. Използван е Field calculator със следния израз: if(
( if(" area _ road _ " is NULL, 0, " area _ road _ " * 0.4) + if(" area _ sum " is NULL, 0, if(" area _ sum " > 2000, " area _ sum " * 0.2, " area _ sum " * 0.6))- if(" area _ park _" is NULL, 0, " area _ park _" * 1)) < 0, 0,(
245