|
35
30
|
|
|
|
|
|
|
|
|
25 |
|
|
|
|
|
|
|
|
20 |
|
|
|
|
|
|
|
|
15 |
|
|
|
|
|
|
|
|
10 |
|
|
|
|
|
|
|
|
5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
0 |
|
|
|
|
|
|
|
|
1. юли |
8. юли |
15. юли |
22. юли |
29. юли |
5. авг |
12. авг |
19. авг |
26. авг |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
2023 |
2024 |
Фиг. 1. Средна дневна температура за ст. София за м. юли и август в периода 2019-2024 г.
От нея може да се заключи, че за последните 6 години тенденцията е за глобално покачване на температурите, като това е валидно почти за всички дни, най вече в средата на разгледаните месеци. Точно тези специфични характеристики на температурния режим и неговите изменения, съчетани с нарастване на прекомерното застрояване и редуцирането на зелените площи, дават предпоставки за възникване на топлинни острови в разглеждания обхват. Тези тенденции не трябва да бъдат пренебрегвани, защото предвид гъстотата на населението и важността на града за икономиката на цялата страна, те биха довели не само до здравословни проблеми за жителите, но и до негативни икономически ефекти.
Всеки един от разгледаните фактори, които биха довели до появата на топлинни острови, е комплексен и може да бъде обект на задълбочени изследвания и анализи. В настоящото проучване са разгледани възможностите на ГИС технологиите да идентифицират аномалии от такъв вид, като в анализите е поставен фокус върху основните фактори, които имат пространствено разпределение.
2. МЕТОДОЛОГИЯ 2.1. Изходни данни
Съгласно описаните вероятни причини за появяване на топлинни острови в градска среда, главните пространствено-разпределени обекти, които биха повлияли на появяването на аномалии от такъв тип, могат да се обособят в две групи, а именно пътна мрежа и сгради. За разлика от тях зелените площи намаляват ефекта на повишаване на температурата, затова те също са включени към анализираните фактори. Дефиниран е обхвата на настоящето изследване, като за целта е използвано административното деление на град София. Той е представен на фиг. 2.
243