За станциите в умереноконтиненталната и преходноконтиненталната зона( Видин, Ловеч, Разград и София, Сливен и Пазарджик) – всички екстремни валежи са регистрирани в периода от май до септември;
За преходносредиземноморската климатична зона за станция Сандански няма регистрирани екстремни стойности на валежите, докато за станция Кърджали те са през зимата и пролетта до началото на лятото.
За Черноморската зона – станции Варна и Бургас – на север е по-силно континенталното влияние, а на юг средиземноморското, затова при Варна екстремумите са през пролетта и есента, а при Бургас през есента и зимата.
В обобщение може да се каже, че за територията на страната най-критичните месеци за екстремни валежи във всички климатични зони са юни и септември. Континенталните райони са по-засегнати през пролетта, лятото и есента, а средиземноморските – през зимата и пролетта.
На база идентифицираните тенденции са разгледани два сценария за наводнения, произтичащи от увеличаване на екстремните валежи и покачване на нивата на водните тела.
Сценарий 1: Увеличаване на количествата на екстремните валежи Юни и септември ще бъдат критични месеци с повишен риск от наводнения. Дунавската равнина и Горнотракийската низина ще бъдат сред най-засегнатите райони. Планинските райони ще изпитат повърхностен отток и кални свлачища, особено при комбинация от бързо снеготопене и силни валежи.
Сценарий 2: Покачване на нивата на водните тела
Черноморското крайбрежие ще е изложено на по-висок риск от крайбрежни наводнения при комбинация от проливни дъждове и високи приливи.
Язовирите и езерата могат да преливат по-често, особено в райони като Кърджали и Бургас. Дунавските райони ще бъдат изложени на наводнения при рязко покачване на водните нива.
3.4. Потенциални ефекти от наводненията по икономически сектори и насоки за управление на риска
Приложението на ГИС за прогнозиране на бъдещи наводнения и оценка на тяхното въздействие предоставя ценни данни за вземане на информирани решения. Въз основа на пространствен анализ на риска, могат да бъдат формулирани ефективни стратегии за управление на риска и адаптация към изменението на климата. За мониторинг и прогнозиране на наводнения може да се използват ГИС-базирани системи за ранно предупреждение чрез интеграция с метеорологични и хидрологични модели за прогнозиране на интензивни валежи и водни нива, както и за визуализация в реално време чрез уеб платформи.
По отношение на адаптивните мерки за намаляване на щетите върху икономическите сектори може да се предложи следното:
За урбанизираните и индустриални зони – рисковете включват основно щети върху жилищни и индустриални сгради, проблеми с работата на водоснабдителните и канализационни системи. При силни наводнения може да има и риск за населението. Мерките за адаптация може да включват ГИС анализи за планиране, на градската среда, както и за моделиране на бъдещи сценарии на наводнения. ГИС може да се използва и за идентифициране на най-засегнатите квартали, за да се планират дейности за евакуация. При установени рискови зони следва да се планират инфраструктурни подобрения като използване на специални водоустойчиви строителни материали и интегриране на зелена инфраструктура( дъждовни градини, задържащи резервоари). Може да се планира подобряване на дренажните системи чрез моделиране, а също и да се планират и оптимизират маршрути за евакуация.
За селското стопанство ефектите от наводненията, освен загубата на реколта могат да включват и влошаване плодородието на почвата, повишена ерозия и загуба на хранителни вещества, както и увеличаване на риска от наводняване на напоителните системи. Като част от мерките за адаптация ГИС може да се използва за идентифициране на зони с висок риск като се интегрират в обща база данни сателитни изображения за мониторинг на почвена влажност и ерозия. Може да се използват ГИС анализи за оптимално разпределение на напоителни канали и водните ресурси, както и за подобряване на земеделските практики като се създадат буферни зони с растителност около реките с култури, устойчиви на наводнения
По отношение на транспортна инфраструктура може да настъпят повреди на пътната и железопътната мрежи, да се прекъснат логистичните вериги и да се забавят доставки. Може
237