информацията за стопанисването им [ 2 ]. И до сега цифровите модели има неотстранени груби(„ явни фактически грешки“) и систематични грешки във векторната базата данни за горите у нас по отношение на графическите елементи, собствеността, вида на територията, предназначението и начина на трайно ползване. Не са малко случаите, за които грешките и разминаванията между графичната и атрибутната базата данни са причина за унищожаване на цели насаждения – на терена са гори, а по документи са обработваеми площи, пасища и др.
Анализът на получените резултати сочи, че в голяма част от горските имоти е допуснато неправилно прилагане на разпоредбите на Наредба № 8 за сечите в горите [ 6 ]. Основните разминавания са в технологията на извеждане на сечта. От изведените два вида възобновителни сечи, общото между тях е, че дървостоят се изсича чрез отваряне на прозорци( котли) в местата със започнал възобновителен процес за период – при групово-постепенната не по-малък от 40 години за високостъблените и 30 години за издънковите насаждения, а за постепенно-котловинната за период не по-малък от 20 години, а за насаждения, попадащи в защитени зони по НАТУРА2000, е 30 години.
При анализ и дешифриране по разновременни спътникови изображения на изследваните обекти с изведени възобновителни сечи, се установи, че в голяма част от насажденията не е спазена технологията на сечта. Дървостоят е изреждан равномерно по цялата площ с голяма интензивност, което е по-характерно за краткосрочно-постепенните сечи. В някои насаждения след така изведените сечи и последвалите ги повреди от абиотични и биотични фактори състоянието им е значително влошено. В смесените насажденията от изображенията е видно, че ползването е главно от наличните иглолистни видове, без значение какво е процентното им участие в основния дървостой. При провеждане на отгледни сечи се забелязва, че е допуснато разкъсването на склопа и отварянето на прозорци, което не следва да се допуска по време на отглеждане на дървостоя. Съгласно разпоредбите на нормативната уредба, след извеждането на сечта, средната пълнота на насажденията не би следвало да бъде по-ниска от 0.7.
Негативните резултати от нецелесъобразно стопанисване в частните гори се наслагват с условията на промени в климата и чести периоди на засушавания, които водят до възникване на фитосанитарни проблеми, свързани с болести, вредители и други поражения от биотичен и абиотичен характер и повишен риск от горски пожари.
От направеното изследване се потвърди, че масово основната цел на собствениците на горски имоти е максимална икономическата полза от извършваните сечи. Не се предвиждат допълнителни инвестиции за подпомагане на възобновяването, залесяване или други мероприятия, които биха подобрили състоянието на гората в бъдеще. Основен водещ елемент при воденето на сеч е пазарната ситуация за дървесина, поради което в много смесени насаждения при сечта се избира дървесният вид, който е най-търсен в момента на пазара. Това не е научно обоснован аргумент и води до влошаване на състоянието на гората, както и ограничава потенциала ѝ в бъдеще. Собственикът не гледа на имота си като дългосрочна инвестиция, която би имала по-голяма възвращаемост в един бъдещ момент.
5. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
В резултат на приложената комбинирана технология за контрол на дейностите в горски територии, собственост на физически лица, чрез възможностите на дистанционните изследвания и ГИС могат да се направят следните обобщения и изводи. Автоматизирани са дейностите по контрол на мероприятията в горски територии- частна собственост, като е постигната бързина и удобство в работния процес чрез приложените иновативни решения за компютърно анализиране на състоянието на насажденията преди и след извеждане на мероприятията. Повишена е точността и ефективността при контрола на извършваните мероприятия и добиваните количества дървесина в горски територии, собственост на физически лица. Получени са обективни данни и информация за начина на стопанисване на гори от частните собственици и е направена оценка за прилагането на Закона за горите в тези специфични по своето стопанисване и управление горски територии.
Анализираните проблеми в настоящата разработка относно стопанисването и контрола на горски територии с частна собственост могат да намерят ефективни технологични решения, препоръките за които са формулирани по следния начин.
Необходимо е създаване на обща база данни на ГИС за горскостопанските програми в България на ниво РДГ, която в момента не е изградена и това затруднява в голяма степен контрола в горските територии- частна собственост. Препоръчително е да се завиши
211