българските, европейските и в международните директиви, като разглежда как тези политики имат за цел да защитят живота, инфраструктурата и природните ресурси. Като сравняваме националните рамки с глобалните стандарти, можем да разберем по-добре как страни като България могат да се приведат и да се възползват от от най-добрите международни практики, за да засилят своите способности за наблюдение на бедствия и да реагират ефективно на потенциални кризи.
2. ДОКУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ
За целите на изследванието основните документи, приети и използвани в България, са разделени на три основни групи: на общинско ниво, на областно ниво и на национално ниво.
2.1. Общинско ниво
Основният документ на общинско ниво, свързан с мониторинга на бедствия, е“ План за защита при бедствия на община ….”. Той е свързан с предоставяне на възможност за ефикасно и ефективно управление на опасностите и рисковете чрез координиран подход. Тези планове за бедствия се съставят в съответнствие с Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия( НСНРБ). Част от целите, които участват в тях включват:
‣ Определяне на опасностите и рисковете от бедствия, както и мерките за тяхното предотвратяване;
‣ Намаляване на рисковете от природни опасности и такива, причинени от човека, по разходно-ефективен начин;
‣ Насърчаване на съвместното планиране и действия за защита при бедствия между отделните институции / ведомства и общности;
‣ Създаване и укрепване на взаимодействието и координацията в партньорството между организациите, ведомствата, институциите, съставните части на единната спасителна система( ЕСС);
‣ Свеждане до минимум неблагоприятното въздействие на опасностите върху човешкия живот, социалната и икономическата структура на общности, инфраструктура, собственост и природната среда;
‣ Създаване на способности за реагиране и възстановяване от природни бедствия.
За пример на фиг. 1 и 2 са представени извадки от“ План за защита при бедствия на Столична община” [ 1 ]. Той е разделен на три основни части:“ Защита при земетресения”,“ Защита при наводнения” и“ Ядрена или радиационна авария, трансграничен пренос на радиоактивни вещества и аварии с радиоактивни източници и материали”. При него се използват ГИС и дистанционни изследвания за: създаване на електронен регистър на данни, свързан с управлението на риска от наводнения, горски пожари и земетресения; използване на минали и актуални спътникови изображения; интеграция на снимков материал – суров( спътникови снимки) и обработен в процедури за управление на риска в България; експертни анализи на информацията и създаване на готови продукти за конкретни опасности.
Фиг. 1. Кризисни центрове в Столична община [ 1 ] Фиг. 2. Речни участъци в София [ 1 ] 155