Да вземем например отношението ни към околните : нараняваме физически или душевно другите , без да си даваме сметка , че нараненият човек рано или късно може да си тръгва . Не се замисляме за последиците от нашето отношение и от нашите постъпки . Дали този , който се радва на малкото , е по-щастлив от онзи , който постоянно търси голямото и изпуска моментите на малките радости в живота .
Малкото е това , което повечето хора не забелязват , а то се крие в нас . Достатъчно е да проявим смелост , за да го открием , без да се изкушаваме от голямото . Например на жените в патриархалното общество им е било забранено да сядат на стол , защото ще си клатят краката и ще съблазяват . Но ето , че някой е проявил смелост и го е направил .. Ето едно доказателство на това , че една проста постъпка може да промени всичко .
Голямото е „ пердето “ пред нашите очи , което ни кара да гледаме на дребните неща с високомерие . Вратата е това , зад което се крие голямото и значимото , което е нашата цел и амбиция . Също като стълбата в произведението на Христо Смирненски „ Приказка за стълбата “, по която губим сетивата , сърцето и паметта си . Общото между тях е , че те са несравними . Те са две несъизмерими величини , защото винаги е имало и ще има разминаване между моето малко и голямо с това на останалите .
Малкото може да е чувството , когато слушаме музика , храната , която върви със сладките приказки и многото смях . В такива ситуации даже музиката , която не е наш стил я слушаме с голямо вълнение щом не сме самотни слушатели на песента . Ядем онази храна , въпреки че не я обичаме , само и единствено поради причината , че го правим заедно с наш приятел , ценен за нас човек , докато не усещаме как минава дори и времето . Понякога то означава толкова много за нас , че като го заменяме с нещо огромно , ние губим себе си , губим невинността си , губим онази бяла страна от себе си , която ни прави добри хора . Замърсяваме я с черните петна от материалните ценности .
Ние хората сме алчни , много от нас са дори злобни . Разрушаваме всичко естествено от нашата планета – Майката Земя , без да осъзнаваме , че всъщност това е нашето бъдеще . Заменяме зелената покривка със сива . Унищожаваме дърветата – домът на много животни , на които всеки човек би се зарадвал , стига да умее да се умилява от малкото . На тези , на които не им е достатъчно това , разрушават всичко . Вместо тях строят фабрики , с които постоянно се унищожават смислените неща , които притежаваме . Правят го и не усещат , че чрез опита да превърнат всяко малко в голямо , те го превръщат в много по-малко от предишното .
4