деца , които никога няма да пораснем , и ще усещаме тяхното умиление към нас . Изпитват умиление , когато мислят за нас , когато мислят дали сме облечени , дали сме гладн . И така ... аз си оставам малкото “ пиленце ” на татко .
Толкова е хубаво , когато в едно семейство има любов , разбирателство , подкрепа и хармония . В него всеки човек става по-добър и по-щастлив . Но в живота всичко има противоречие : денят се заменя от нощта , светлината от тъмнината , доброто от злото , щедростта от алчността и т . н .; така и щастливото семейство от нещастно . Пример за това е повестта „ Гераците “ на Елин Пелин . Как в началото на произведението в семейството на Гераците цари уют , разбирателство , хармония и уважение , а след смъртта на баба Марга всичко се преобръща . Това се случва и днес в съвременните семейства . Има семейства , в които родителите се карат жестоко пред децата си , те не осъзнават какъв лош пример им дават по този начин .
Не смятам , че това е правилно , защото децата , когато са малки , правят това , което виждат от родителите си . Те копират възрастните във всичко . Разбира се , като пораснат , добавят нещо и от себе си . Променят се мислите им и вече могат да правят разлика между това кое е правилно , и кое не е . Повечето деца , които стават свидетели на такива ситуации , получават психични травми за цял живот . Няма семейство , в което да няма конфликти и спорове , като го преодолява , то става по-сплотено . Такова семейство служи за добър пример за децата . Те ще се ръководят от неговите морални принципи и устои занапред в живота . Когато дойде време да създават собствени семейства , те ще имат добър пример , по който да го градят .
Има и деца без родители , за жалост . Част от тях живеят на улицата , друга част в домове за сираци , други в приемни семейства , с един родител , следващи с доведени родители , при бабите и дедите си . Животът не е справедлив към всички . Типичен пример за такъв случай съм аз . Станах на 19 години вече и от 17 години не сме заедно с моята майка . Удивлявам се цял живот на това , което прави тя . Очаквала съм много повече от онова , което съм получавала . Удивлявам се на всички родители , които не осъзнават отговорността , която трябва да поемат , след като им се родят деца .
Едно дете на 2 годинки , какви спомени може и да има - такива имам и аз - тоест никакви . Майката играе най-важната роля в живота на едно дете . Децата изпитват нужда от своите родители винаги , но най-вече докато са малки , защото след това те запълват тази празнота , но до този момент няма с какво и кого . Никога не съм усещала
28