Казвам се Силвия Мирославова Георгиева и съм на 16 годни . Родният ми език е българскит . Живея и уча в град Главиница от първи клас , а вече съм X . Обичам да мотиварм , да вдъхвам надежда , да помагам . От малка обичам да чета книги и това се превърна в мое хоби - хоби , което ме прави щастлива . Книгата е богатство и смятам , че тя може да ни научи на много неща .
АЗ ВЕЧНО ДИРЯ
Душа се моли . Сърце копней . Уста ридай . И винаги тя тъй надиря , та вечно аз тъй диря .
Уста проклина съдба , съдбовна и редовна . юбовта та аз да диря . Нощ и ден . Търся слънце и се моля . Времето лети и заминава .. Без звук и без камбана .
Провиквам заглушено и мойто ехо отговарвя .. Надежда някъде далеч усмихнато се припоказва .. Тъмнината бавно ме напуска , светлината туко виж идва си от рая .
Тъмен лъч , бяла светлина . ъч от бяла тъмнина . Тъмен лъч след бяла светлина .
Животът се изхаби , да търси - все светлината , може би .. 18