отхвърля влюбената в него Татяна . След време я среща съвсем различна в сравнение с някогашния ѝ вид . Онегин е смаян от нейното поведение и излъчване . Пише писмо към Татяна , с посланието , че е влюбен в нея , но тя вече е омъжена и казва , че ще остане вярна на съпруга си , въпреки че още има чувства към него . Това само по себе си е удивление , защото фактът , че обичаш един , а решаваш да останеш верен на друг , показва доблестта на личността и , че не всичко е първобитна любов , а има вяра и опит да се създаде нещо ново .
Действието е точно описание на страстите от ежедневието в днешно време . За пример може да послужи следният цитат от стихотворението „ Ревност ” на Дамян Дамянов – „ Какъв скъперник е човекът – цени безценното до него едва щом му посегне някой друг ”. Онегин е истински скъперник . Егоист , който задоволява единствено собствените си потребности . Той „ вижда ” Татяна късно . Не е бил готов за любовта ѝ . Сега , когато е готов , тя вече е чужда . Дали я вижда различна , защото Татяна е чужда ? Или защото е осъзнал , че я е загубил безвъзвратно ? Защо животът е такъв ? Защо не може влюбените да са заедно ? Страданието ли е пътят към опознаване на истината ? Удивление е , че Татяна остава вярна , но още по - удивително е , че Онегин е променен . Той е друг – не е скъперник . Независимо дали ще бъде с Татяна , или не – той вече няма да бъде същия . Ще цени , ще обича и ще се възхищава на жената до себе си . Какво нещо е само животът ...
За пример може да служи и любовта между Бойчо Огнянов и Рада . Във време на робство , себеотрицание и безкрайно разочарование , те остават верни един на друг . Разменят си писма , общуват чрез различни хора , получават информация един за друг от приятели и врагове – и всеки предава своята си истина . Затова Бойчо се разгневява на Рада , плаче от нея , разочарова се . А тя ? Тя се чувства предадена , опетнена , измамена . До момента , в който не се срещат лично и не осъзнаят , че чувствата са по-силни от хората и писмата . Защото любовта между Бойчо Огнянов и Рада се крепи върху болката и разочарованието , но най-вече е вярност към сърцето . Накрая Онегин и Бойчо разбират най-важната истина в живота – че любовта е вяра , която се крепи на смирението , но носи и силата на уважението , за да не изгори в първичната страст и самолюбие . Как да не се възхищаваш на този живот . Той ти предлага такива падения и възходи , такива чувства , че дори и сълзите , и смехът са сигурен признак , че си жив .
16