пробуди . Когато се събудим от този сън , в който сме повярвали толкова много , следва разочарованието . Колкото и да се удивляваме от него , ние оставаме безсилни пред реалността . В отношенията между хората се наблюдава същото . Вярваме в някого толкова много , че дори забравяме , че това може да е един сън , от който ще се събудим , или една приказка , която няма щастлив край . Чувствата ни карат да си затваряме очите пред реалността и да се удивляваме на нашето въображение , в което всичко е както сме си мечтали .
Няма по-хубаво нещо от приказките . Те ни въвличат в своя вълшебен свят , за да се удивим на тяхната „ съвършеност ” и да избягаме от реалния свят , който е грозен , зъл , в който се чувстваме по-нещастни в сравнение с приказния свят . Там имаме възможността да сбъднем всичките си мечти , да бъдем повече себе си , да сме свободни … Там няма никой , който да ни критикува , да ни казва как да постъпим , защото ние сами си избираме героите на нашите приказки . Ние сами създаваме вълшебството в нашия живот … Но рано или късно се завръщаме в реалния свят . Това е един неписан закон . Животът е толкова кратък , че нямаме време за губене , затова трябва да живеем или както ние искаме , или както някой ни отрежда ; или нещастни в реалността , или щастливи в приказките , а може би истината е някъде по средата …
12