Есин Ърфан Сали XI A клас , СУ „ Васил Левски ” гр . Главиница , обл . Силистра
Приказката е удивлението на нашето детство , в което вълшебното е едновременно сън и пробуждане
Приказката обикновено се свързва с невинността , чистотата и наивността на детската душа . Тя е измислица , която кара децата да повярват в този „ великолепен ” свят и да станат по-добри . Децата са толкова наивни , че вярват в нея , в нейното изящество , във вълшебността ѝ . Но разочарованието , породено от „ великолепността ”, ги подготвя за трудностите в живота . Приказките са част не само от детството - те са част и от живота на възрастните . Щом още от малки знаем същността им , защо все още избираме да вярваме в тях ?
Причината да вярваме в тези измислици е удивлението , което те пораждат в нас . Ние се удивляваме на най-различни неща , не само на приказките , но и на реалния свят . Удивлението е явление , което можем да срещнем всеки ден . То е част от нашия живот , без която всичко би било еднотипно . Ден без удивление е като празник без музика . Свързваме го с възхищение , учудване , захлас … Именно тези способности оцветяват нашия сив свят . Удивляваме се от хубостта на една жена , от поведението на даден човек , от сълзите , от усмивката …
Повечето хора вярват , че вълшебството е една заблуда . Причината са приказките . Те ни карат да се откъснем от реалния свят . Отдалечавайки се от реалността , ние се заблуждаваме и това ни кара да мислим , че вълшебното не съществува - то е просто измислица . Но не винаги е така . В моменти на отчаяние ние очакваме да се случи нещо вълшебно , въпреки че не вярваме в него . Например царският син – той не се отказва да търси Пепеляшка , въпреки че не може да я намери . Прави
10