ТЕМА НА БРОЯ
има подходящ донор за тях?
В слушалката обикновено се чува: „Не мога да повярвам!”.
Много е емоционално – вълнение, превъзбуда и много
позитивизъм. Това за тях е шанс за качествен живот.
Ние ги викаме, защото са потенциални реципиенти, но
за съжаление, не винаги са подходящи. Случва се един
пациент да идва 1-2-3 пъти, но въпреки тази емоционална
реакция, да няма шанс за трансплантация.
Каква е разликата в погледа на пациента преди и след
успешна трансплантация?
Трансплантацията е тежка и за екипа, и за пациента.
Свързана е с доста безсъние за лекарите и техните
асистенти. Но погледа на пациента, когато го изписваме…
Виждаш благодарността и това ти дава толкова енергия и
сили, че забравяш всякакви тежести и трудности и ти дава
сили занапред. Този поглед и това, което се чете в него, не
може да се опише с думи. Трябва да се види. Това е найголямата морална награда за екипа. Този поглед е нещо
неописуемо и е енергиен стимул за нас. Автор: Ц
Спасените хора ме крепят
„Г-жо Йорданова, съболезнования за огромната загуба. В най-тежкия за вас момент
решихте да дарите органите на сина си – Стилиян. Как се взима такова решение?
Болката от такава загуба е огромна. Тя не може да се опише с думи. Само, който го
е преживял, може да разбере. Това не го пожелавам на никого. Когато докторите ми
казаха, че повече нищо не може да се направи, дойде и решението. То се взима много
трудно. Но аз вярвам, че така той ще продължи да живее, защото сърчицето му бие
някъде. Преди време, не помня по какъв повод, отговарях на въпроси за донорството
и казах, че съм съгласна моите органи да спасят човешки живот, ако при определени
обстоятелства изпадна в мозъчна смърт. И днес продължавам да мисля така. Сигурна
съм, че ако бяха питали Стилиян, той също щеше да отговори така. И когато разбрах,
че за неговия живот наистина няма никаква надежда, реших да продължи да живее
чрез други хора.
Той спаси четирима души. Това ли ви крепи сега?
Да, и това е единствената ми утеха в този момент. Аз им пожелавам на тези хора да са живи и здрави, защото
така живее и частица от детенцето ми. Другото, което ми дава сили, е по-малкият ми син – Даниел. Двамата
имат 10 години разлика. Сега малкият ме крепи. Но болката е огромна.
Стана ли ясна причината за смъ FFFB