СИЛУЕТИ
Казах на рака ми, че не е случил на човек
„След операцията – рецидив. Прибрах се вкъщи и казах на мъжа ми, че имам две новини – добра и лоша.
Попитах с коя да започна. „Кажи добрата“, каза той. Добрата бе, че още една цяла година ще си стоя
вкъщи, а лошата – пак ще ме оперират“. Това каза, и то с усмивка, 56-годишна жена. Дойде специално
да го сподели с Нана в едно уютно и зареждащо местенце в кооперация на столичния бул. „Витоша“
№63. Там си дават среща хора с обща съдба. Вече са чули страшната дума „рак“, но знаят, че това не
е присъда, а диагноза. Споделят проблемите си и търсят тяхното разрешаване. Всички. Заедно с Нана.
Автор: Цветелина Терзиева
Създадох фондацията,
за да го има този клуб,
където да се събираме и
да си споделяме.
Нана
Тв водещата Нана Гладуиш смрази цяла България през пролетта на 2012 година, когато обяви в
ефир: „На 23 февруари ми поставиха диагнозата рак. Винаги съм била човек, който е назовавал
нещата с истинските им имена, провокирала съм хората. В момента това влияе на целия ми
свят и живот и не искам да се крия“. В края на 2013-а година тя откри Фондация за подкрепа на
жени с рак на гърдата – „Нана Гладуиш - Една от 8“, а първата инициатива бе „Розов петък“. Само
дни преди това телевизионната водеща, която мина по трънливия път на лечение от коварната
болест, обяви, че е в ремисия. „Създадох фондацията, за да го има този клуб, където да се
събираме и да си споделяме“, казва тя. Целта на срещата е в приятелски разговор на по чаша вино
и лека закуска всички да споделят тревогите и надеждите си и заедно да работят върху нещата,
които искат да променят
у себе си и в системата на
здравеопазване.
„Аз моя рак го посрещнах
с агресия и войнственост.
Изпитвах към него омраза.
Той е моят враг. Него
ако не го изплашиш, няма
как да го изгониш
12 ehograf.info
Крещях му, че не го искам
и че не е случил на човек“.