Ехограф #1, януари 2014 | Page 16

АПТЕКА Има рецепти за всички диагнози Автор: Нора Арабаджиева „Искам нещо за подагра“, казва мъж на средна възраст, влизайки в билковата аптека „Розмарин“ на Цонка Даскалова. Тя взима един голям плик и започва да пише указания на него. „И без алкохол“, предупреждава аптекарката. „И алкохол, и жени отказвам, само да ми помогне тази билка“, отвръща той. Тя го поглежда и шеговито отговаря: „Жени, може. Няма да ви навредят“. Така минават дните й. Подрежда комбинации от билки, с които лекува хората. Всичко започва през 1968 година. Дипломираната три години по-рано като магистър-фармацевт Цонка заболява тежко. Поставят й диагноза нефролитиаза и хидронефроза. На практика левият й бъбрек не работел „Тогава нямаше хемодиализа. Оперира ме покойният вече проф. Ламбрев. След болничния престой ме изписа и зачакахме резултата. Имаше реална опасност от нова операция, при която да ми отстранят бъбрека“, разказва Цонка. Не хванала вяра на двата антибиотика, които й предписали и се обърнала за помощ към природата. Всъщност, интересът й към билките бил още от дете, тъй като баба й и дядо й били прочути билкари. А й се струва, че дарбата й да лекува е дар от Бога като компенсация за детския паралич, който е преживяла на 3-годишна възраст. Още от малка имала силен усет към лечебните растения и когато обикаляли с майка си поляните й посочвала, откъде да ги набере. Сега обаче трябвало и да си помогне с тях. Като студенти изучавали билките по отделно, но никой не ги бил научил в какви комбинации да ги използват при определени болести. Тя се потопила в необятния им свят и започнала сама да сглобява пъзела. Направила три комбинации. След шест месеца на контролния преглед изумила лекарите с резултатите. „Не можеха да повярват на очите си, когато видяха снимката. Питаха ме какво съм яла и пила, за да постигна тези резултати“, връща лентата назад тя. Тогава осъзнава, че мисията й е да лекува с билки Не крие, че тежките случаи я натоварват психически. Преди 12 години се сблъсква с един от тях. С нея се свързват близките на мъж от видинско село. Дошли направо от болницата, откъдето са го изписали с мрачната прогноза, че му остават няколко седмици живот. „Положението беше много сериозно. Имаше разсейки навсякъде – задстомашна жлеза, чер дроб, дебели и тънки черва“, спомня си тя. Започнали лечението с предписаните от нея билки. Казва, че днес той днес е добре и се чували редовно. „Аз много вярвам в Бог, това е божия работа Болестта ти помага да преосмислиш живота си, да се промениш и да продължиш напред“, казва Цонка. Докато разказва за хората, на които е помогнала, в аптеката й влиза млада жена. „Моля ви, помогнете на майка ми. Тя издъхва в ръцете ми“, казва с насълзени очи и треперещ глас тя. Тук е последната й надежда. Знае, че случаят е безнадежден и дори не вярва в чудо. Дошла е с надеждата поне да облекчи последните дни на жената, която й е дала живота, а днес губи битката с рака на белия дроб пред очите на двете си деца, които са безсилни да й помогнат. Разбрали наскоро за страшната диагноза, тъй като майка им не искала да ги тревожи излишно. Тя пък късно потърсила лекарска помощ, когато вече било невъзможно да се оперира, а лъчетерапията отказала. Близките на жената днес се молят за чудо. „Билколечението трябва да върви ръка за ръка с традиционната медицина. И е важна психиката, защото психиката се лекува потрудно от рака Тогава има смисъл“, обясн