в скалата бил затъкнат здрав стоманен цилиндър.
Норвежките геодезисти не се страхували, че жителите
ще го повредят, но затова пък имало опасност от
облаците. Полираната му повърхност могла да ръждяса
и пресечката на двете линии – астрономичната точка на
края на дъгата - да изчезне. За да предпазят стълба от
влага, покрили го с дебел пласт мазнина и го обшили
с дъски, а за да не би миризмата на мазнината да
привлече мечките, затрупали го с цяла планина от
тежки камъни.
През 1855 година, 40-годишният труд бил завършен.
Измерена била дъга от меридиана дълга 25о20‘
(около 2820 км). На това пространство се проточила
верига от 258 триъгълника и десет бази. Точността на
измерванията била такава, че възможната грешка за
Той е родоначалник на цяла астрономична
династия. Няколко от синовете и внуците продължават
неговото дело, като избират неговата или близка до нея
професия.
Обсерваторията в Дерпт (сега Тарту - Естония)
Телескоп-рефрактор на обсерваторията
цялото огромно пространство не могла да надвиши 13
м, т.е една двестахилядна част от цялата дъга. Базите
били измерени със средна точност до 1/1 160 000 от
тяхната дължина.
„Дъгата на Струве” и досега остава най-дългата
от измерените дъги по меридиана. Струве найнапред свързал своите триъгълници с Дерптската
обсерватория. След построяването на Пулковската
обсерватория било решено всички руски снимки да
започват от нея.
Двама от неговите внуци (синове на Ото Василевич
Струве): Герман и Лудвиг, също стават астрономи.
Първият, Герман Оттович (1854–1920), подобно на
баща си, станал астроном, работил в Пулковската
обсерватория, после директор на обсерваторията в
Кьонигсберг (сега Калининград), след това се премества
в Берлин (Германия) и става директор на берлинската
обсерватория, който пост заемал до смъртта си през 1920
г. Герман Оттович Струве бил крупен учен в областта
на астрометрията, наблюдения на големи планети и на
техните спътници. Синът на Герман Оттович Струве и
правнук на Василий Яковлевич Струве – Георг Струве –
също бил астроном. Той е работил в Германия.
През 2005 година UNESCO включи „Дъгата
на Струве” в своя Списък на световното културно
историческо нас ледство в Европа.
Струве е автор на няколко книги, по-важните от
к