В същото време малко по-на юг, генерал Тенер
по поръчка на военните власти правел геодезическа
снимка на литовските губернии. Струве и Тенер
си кореспондирали
и
заедно предложили на
правителството да докарат триъгълниците така, че да
се срещнат, за да може по такъв начин да се получи
по-дълга дъга, годна за измерване на меридиана.
Предложението им било прието и Струве получил
командировка зад граница, за да купи инструменти и
да се посъветва с тогавашния баща на геодезията –
Бесел.
Като се сдобил с добри инструменти, Струве
се заловил със замисленото от него градусно
измерване за установяване на точната форма и
размери на Земята. Макар че бил вече знаменит и
имал достатъчно помощници, той с увлечение сам
извършвал наблюденията, ръководил постройката на
сигналите, качвал се по тях, яздил на кон по гори и
полета, за да търси удобни места за станции. Животът
под открито небе във вековните гори и вечерите при
огнището, прекарани след сложните математически
изчисления, сеченето на горите и наблюденията с найточните астрономически уреди – това разнообразие на
занятията, което давало работа еднакво на мозъка и на
мускулите и костите, винаги привличало твърде много
Струве.
През 1828 г. двете групи се срещнали.
Триангулачната
верига,
известна
под
името
„Геодезическа дъга на Струве” се простира от Финския
залив до Пинските блата. Нито заливът, нито блатата
не били достатъчно сериозни пречки за енергичните
учени. Зад тях и на север, и на юг пак се простирали
обширни руски земи.
Струве съставил проект за удължаване на дъгата на
север до Торнео, а на юг - до устието на Дунав. Но сега
една друга задача, не по-малко грандиозна, отвлякла
вниманието му. Като най-добър астроном е бил поканен
от руския император и му било възложено да построи
първата в Русия голяма обсерватор