ИСТОРИЯ
Фридрих Георг ВилхЕлм фон Струве
Проф. дтн инж. Георги Вълев
Фридрих Георг Вилхелм фон Струве
(15.04.1793 – 23.11.1864)
На времето си великият Исак Нютон създал
огромна работа на геодезистите, като заявил: „Земята
не е кълбо, тя е елипсоид!“ Всички ние сме чели
колко трудно е било да се определят размерите на
този елипсоид. Градусни измервания, грешките на
Касини, експедиция в Лапландия, експедиция в Перу,
измервания на Деламбър, измервания на Мешен и
какво ли не още. И когато тази работа била извършена,
когато геодезистите смятали, че този път вече са
определили окончателно размерите на Земята и дори
от нея са извели вечната и неизменна мярка – метъра
- явил се Лаплас и казал: „Земята не е елипсоид, тя е
г е о и д!“ След откритието на Лаплас на геодезистите
станало ясно, че само много дългите дъги, които
обхващат повече неравности на геоида, могат да дадат
правилна представа за средната дължина на меридиана
и за неговата сплеснатост. А щом е така, палмата на
първенството при градусните измервания неизбежно
трябвало да премине към Русия. Къде другаде, ако
не в Русия може да се намерят необятни простори,
които позволяват да се развият триангулачни вериги
на хиляди километри. Времето дошло и Русия узряла
за тази грандиозна задача. В началото на 19 век за
изпълнението й се намерили и пари, и инструменти, и
главно достатъчен брой геодезисти, опитни и обичащи
своето дело. С изпълнението на тази задача се заел
великият геодезист и астроном Friedrich Georg Wilhelm
von Struve, известен и с руското си име Василий
Яковлевич Струве.
Фридрих Георг Вилхелм фон Струве е роден на
15 април 1793 в град Алтона, тогава част от кралство
Дания-Норвегия (сега в Германия близо до Хамбург) в
семейството на математика Якоб Струве (1755–1841).
Баща му е бил директор на гимназията Христианеум
в същия град. Младият Вилхелм попаднал в Русия
случайно. Наполеон имал голяма нужда от войници,
французите не стигали и той разпратил хора да записват
войници в завоюваните страни. Когато започнал
наборът
50
за армията, младият Струве се простил с родителите
си и заминал за Русия, страна, където вълната на
Наполеоновите войни още не била достигнала. Искало
му се да учи, а не да воюва. През 1808 г. той се заселва
в стария университетски град Дерпт (сега Тарту,
Естония). Там постъпва в имперския университет,
където първо изучава филология. Тук, поради бедността
си бил принуден да постъпи като възпитател на сина на
един чифликчия. Тридесет и четири часа в седмицата
давал уроци, като „заместник“ изпъл