6. СКОРОСТ НА НАБИРАНЕ НА ВЛС-LiDAR ДАНИ
За да се отговори на въпроса: „Колко бързо могат да
се набират ВЛС-LiDAR данни чрез конкретен инструмент,
като същевременно се гарантира определено качество
на скан модела?“, по-долу предлагаме графика,
представяща честотата на дискретизация в точки
на линеен метър, т.е. реципрочното на номиналния
интервал на точките, спрямо скоростта на набиране,
измерена в квадратен километър за час.
Скоростта на набиране на данните просто се
изчислява като продукт от скоростта на движение
и ширината на сканираната ивица. Скоростта на
набиране обикновено се посочва в единици квадратни
километра за час и отразява зоната, обхваната от
една ивица, а не като се взема често предвид заедно с
използваните ивици за припокриване. Също следваме
общата практика на изхвърляне на всички измервания,
разположена в близост до краищата на ивицата (т.е.
в близост до мястото на обръщане на колебателното
огледало) за скенер B и C съгласно препоръките на
техните производители.
На фиг.13 е показана такава схема за скенер A.
Например, ако трябва да бъде постигната честота на
дискретизация по цялата ширина на ивицата от четири
измервания на линеен метър (номиналният интервал на
точките е по-добър от 0.25 m), то скоростта на набиране
данните ще бъде 33 km2 за час. Същата скорост на
набиране на данни може да бъде постигната със скенер A
в широк диапазон от различни височини и различни
скорости на летене, което позволява да се адаптира
към възможностите на различни въздухоплавателни
средства. Диаграмата също отразява общата тенденция,
че набирането на данни с висока скорост на подаване на
лазерните импулси (малък интервал между точките на
земята) води до ниска скорост на набиране на данни.
266000 измервания в секунда, той превъзхожда скенер
В, който прави 500000 измервания в секунда, чрез
осигуряване на 10% по-добър точков интервал и 20%
по-бързо набиране на данните.
За скорости на набиране на данни над 200 km2/h се
изисква набирането да става от по-големи височини над
земната повърхност, което намалява максимално
допустимата тактова честота на лезера за скенер B, тъй
като той може да набира данни само в една МТА зона,
и по този начин му се намалява и броят на изходните
лазерни импулси, и скоростта му на набиране пада
значително в сравнение със скенер A. Скенерът A
превъзхожда скенера B в режим на 600 km2/h с 60% в
точковия интервал и 2 пъти в скоростта на набиране на
данни.
От лявата страна на схемата, при много високи
честоти (повече от 4 точки на линеен метър)
ограниченията при скенера с колебателно огледало
намаляват значително неговата производителност в
полза на скенера A.
Фиг.14. Честота на дискретизация спрямо
скоростта на набиране н