Таблица 5
Скенер A
1000 m
60 °
Скорост на
подаване на
лазерните
импулси
1x 266 kHz
Скенер B
1000 m
60 °
2x 250 kHz
2x 93 LPS
0.61 m
0.66 m
7.7 p/m2
Скенер C
1900 m
34 °
2x 180 kHz
2x 94 LPS
0.65 m
0.66 m
5.5 p/m2
AGL
FOV
Интервал
между
линиите b
Средна
плътност
на точките
1x108 LPS
Интервал
между
точките в
линия а
0.57 m
0.57 m
4.1 p/m2
LPS
4.3 BLC-LIDAR набиране на данни в планински
райони
Набирането на ВЛС-LiDAR данни в планински район
представлява като цяло една доста предизвикателна
задача. Заедно с изменението на височината на
терена, ширината на заснеманата ивица варира също
значително. Един общ подход при предоставянето
на ВЛС-LiDAR данни с висока плътност в планинските
райони е да се работи с малки ширини на заснеманата
ивица и да се следва теренът. При това обстоятелство
се намалява драстично набирателната скорост,
измерена в km2/h, и по този начин набирането на данни
става значително по-скъпо.
Със своето основно качество да набира данни в
различни МТА зони по време на една летателна ивица,
скенер A дава възможност за алтернативен подход:
високо летене на летателното средство с непроменяща
се фиксирана височина.Така се получава найефективният и рентабилен подход по време и вложени
средства.
Следващата симулация отразява този подход. Летене
при AGL стойности на терена между 1000 m и 2000 m
(1000 m височинна вариация) без опит да се следват
земните форми, произвежда облаци от точки със
значително по-различни качества на стъпковия
интервал за трите инструмента. Планинският, както и
хълмистият терен представляват голяма трудност за
системите с двоен лазерен изход, защото условието
за извънфазово поддържане на сканирането в двата
канала с цел получаване на регулярен скан модел не
може да се осъществи поради значителната промяна в
AGL за една сканирана ивица. Освен това, скоростта
на повторение на импулсите, а оттам и скоростта на
изходните импулси (MR) за скенери B и C трябва да
бъдат намалени значително, за да се гарантира, че
всички обекти попадат в една и съща МТА зона.
Таблицата по-долу обобщава постижимия точков
интервал, а фиг. 14 онагледява разпределението на
лазерните отпечатъци в надира и краищата на
сканираната ивица. Имайте предвид, че за краищата на
ивицата са показани две различни разпределения. Найдобрият случай отразява благоприятна извънфазова
интерференция, докато най-лошият случай отразява
неблагоприятно, но и неизбежно по фаза състояние.
Фиг.11. Разпределение на лазерните следи
за сценарий 3
5.
ИНТЕРВАЛ И ПЛЪТНОСТТА НА
ЛАЗЕРНИТЕ СЛЕДИ И РОЛЯТА ИМ ПРИ
ОБХВАЩАНЕ И РАЗПОЗНАВАНЕ НА
ОБЕКТИТЕ
За да се окаже решаващото значение на номиналния
интервал между точките и по този начин честотата на
дискретизация за конкретен скан модел, поставяме
изкуствен обект на терена в планински район, близо
до единия край на сканираната от всеки инструмент
ивица. Според теоремата за набиране на данни,
интервалът на дискретизация трябва да бъде поне два
пъти по-малък от най-малкия пространствен интервал
на обекта, който трябва да бъде сканиран (ако един
комин, погледнат отгоре, е с размери 50cm х 50cm, то
той трябва да бъде сканиран с интервал от поне 25cm х
25cm), за да бъдем в състояние поне да дешифрираме
обекта. Въпреки че плътността на точките, измерена в
брой точки на квадратен