територията на страната (голяма част, от които заемат
картите на възстановената собственост по ЗСПЗЗ
[6] и ЗВСГЗГФ [7]). Кадастралните работи изостават
значително спрямо изготвената Дългосрочна програма
за дейността по създаването на кадастъра и имотния
регистър за периода 2001 г. – 2015 г., приета с Решение
№ 326 от 11 май 2001 г. на Министерски съвет.
Не са разработени и одобрени някои подзаконови
нормативни актове като: Наредба за условията и реда
за предоставяне на кадастрални данни (съгл. чл. 58,
ал. 1 ЗКИР); Наредба за създаване, поддържане и
ползване на информационните системи за кадастъра
и имотния регистър и за прекия достъп до данните в
тях (съгл. чл. 7, ал. 3 ЗКИР), Наредба за двустранната
връзка и обмена на данни между кадастъра и имотния
регистър (чл. 6, ал. 3 ЗКИР), които са предвидени за
края на 2007 г. Наредба за условията и реда за обмен
на данни между информационните системи (съгл. чл.
33, ал. 2 ЗКИР). С изменението на ЗКИР от юни 2014 г.
се предвижда и Наредба за структурата и съдържанието
на идентификатора на недвижимия имот и на номера
на зоната на ограничение, както и условията и редъ
за ползването им – чл. 26, ал.4 и Наредба за реда за
определяне на адресите на недвижимите имоти – чл.
27, ал.5.
За двугодишния период 2005 г. – 2007 г. територията,
покрита с кадастрални карти и кадастрални регистри, е
нараснала почти двойно. Също така около 35 – 40 %
от действащите кадастрални планове на населените
места са в числен вид, но една част от тях са загубили
своята актуалност. Одобрени са кадастралната карта и
кадастралните регистри на общо 204 землища, които
включват 13 областни града – Враца, Шумен, Ямбол,
Сливен, Благоевград, Кърджали, Ловеч, Хасково,
Монтана, Добрич, Смолян, Търговище и Габрово.
В „Дьлгосрочната програма” се предвиждаше
създаване на кадастралната карта на останалите 14
областни града, които да бъдат одобрени в периода
2007 г.-2008 г., а за гр. София - до 2010 г. (но това не бе
направено).
Предвижданията на агенцията бяха (при осигурени
финансови средства) до края на 2010 г. да бъдат
осигурени с кадастрална информация около 65 % от
недвижимите имоти в страната.
„Дьлгосрочната програма” е актуализирана през
2007 г. Посочените по-горе наредби към този момент
не са разработени и отново има поставени срокове
за тяхното завършване. През 2010 г. също има
актуализация на програмата. За съжаление, тя не се
спазва и към настоящия момент числената кадастрална
карта на Р.България е около 20%. Въпреки забавеното
създаване на числена кадастрална карта, не бива да
отричаме създадения кадастър на извънселищните
територии (КВС), за които оправдано казваме, че е
„боклук“ и кадастралните планове на населените места
не са добри. За проблемите в КВС е виновна голяма
част от нас, геодезистите, работеше със занижено
качество, бяха допуснати да работят по възстановяване
на собствеността на земеделските земи и лица без
необходимото образование и квалификация. Другата
причина беше, че се изпълняваха „директивите“ на
правителството и трябваше тези планове да бъдат
приемани при екстремни условия, без възможност
за качествен контрол (по-точно никакъв контрол на
геодезически измервания и трасиране), което даде
възможност на недобросъвестни колеги да предават
ГКЗ 1-2’2015
некачествена продукция, на която всички ние сега
берем плодовете. Недоволството ни от действащите
кадастрални планове, че са не B