ЗКИР, т.е. стандартната процедура по производство
на КККР. За тези от Група 3 още по-неясно е казано,
че МЗХ следва да сезира съответните ведомства за
предоставяне на необходимите данни за отразяване
на обектите. Липсват ясно дефинирани (или поне
концептуални) технически процедури, отговорности
и функции точно в най-неблагоприятните случаи на
констатирани проблеми с качествата на КВС - какво
ще се случва с откритите несъответствия в КВС, как
и кой ще ги отстранява, как и кой ще обезщетява
собствениците за настъпили промени в границите
на поземлените имоти в резултат от отстраняване
на грешките в КВС?
5. Независимо, че частта от документа, отнасяща
се за ускоряването на процеса по създаване на
имотен регистър (ИР), не е в компетенцията на
геодезическата общност, като пряко ангажирани
с изпълняване на дейности по ЗКИР ни правят
впечатление някои аспекти на „Концепцията…”.
Състоянието на ИР с поимотно вписване всъщност
може да се оцени като несъстояло се задължение
на Агенцията по вписванията (АВ) от влизане в
сила на ЗКИР през 2001 г. до сега. Като основни
причини в анализа на това състояние се посочват
бавното създаване на КККР, малкото покритие с
кадастрални карти и вследствие на това липсата на
идентификатори на имотите за цели съдебни райони
(само за които беше предвидено създаването
на предварителни имотни партиди). От всички
приведени доказателства за невъзможността за
създаване на ИР до момента прозира по-скоро
незаинтересованост и нежелание от страна на МП за
изпълнение на частта за ИР от ЗКИР. Защото всички
посочени проблеми по създаването на ИР могат да
намерят решения с промени в законодателството
– нещо, което за юристи би трябвало да е полесно осъществимо, отколкото за която и да било
друга професионална общност. Защо дълго време
беше възможно създаването на КККР на по-малки
територии от съдебен район, а създаването на ИР
беше ограничавано да се процедира само за цял
съдебен район? Едва с промените, предвидени в
ЗКИР от 13.06.2014 (чл. 73(1) и чл.65(3)), проблемът
със създаването на имотни партиди намери побързо решение? Защо едва сега - 14 години след
влизането в сила на ЗКИР, това ограничение
се преразглежда в представените текстове на
концепцията? Какво досега е възпрепятствало
промяната на нормативната уредба така, че да
е възможно създаването на ИР в териториите,
покрити с КККР и КВС, в които имотите и сега имат
въведени уникални идентификатори? Особено
впечатление прави срокът, който се предвижда за
попълване на имотна партида при т.нар. инцидентно
или системно създаване на предварителни имотни
партиди. Този срок е определен така: „…изхождайки
от реалистичното разбиране, че за изследване
на собствеността, ограничените вещни права
и тежестите върху конкретен недвижим имот, е
необходим период от поне 6 месеца, в който период
съдията по вписвания да извърши справка както
по книгите, водени по ПВп, които се намират при
него, така и да изиска документи и данни от други
органи и лица“! С тези предвидени темпове и,
отчитайки посочената статистика в представения
ГКЗ 5-6’2014
документ, че „Според данни от АГКК поземлените
имоти в България са около 20 млн. В рамките на
урбанизираните територии в един поземлен имот
често .4/4,4/