се отчете рязко увеличение на териториите, покрити с
кадастрални карти. За съжаление това е твърде кратък
и неефективен подход, който по мненията, изразявани
в становищата на професионалните геодезически
организации, няма да доведе до желания резултат.
И това е така, защото болшинството от българските
геодезически фирми в своята технологична практика
изостават значително от развитието на геодезическите
технологии в световен мащаб.
Показателна в тази насока е изнесената презентация
за върховите нива в състоянието на геодезията,
кадастъра и фотограметрията, представена от д-р Юри
Райзман – бивш шеф на Отдела по фотограметрия и
дистанционни изследвания към кадастъра на Израел
пред служители на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър [5]. В тази връзка за решаване на
проблемите, свързани с развитието на кадастъра у нас,
много по-ефективно би било, ако служителите на АГКК
се заемат сериозно с нормативното регламентиране
на внедряването на нови иновативни технологии за
дистанционно събиране на геопространствени данни
за местността, базирани на цифровата фотограметрия
и лазерното сканиране, вместо да хабят енергия и
време за участие в големи междуведомствени комисии
за създаване на неефективни концепции. А че има
какво да се направи в тази насока – адаптиране на
нормативната база, регламентираща създаването
на кадастрални карти към новите високоефективни
технологии – цифрова фотограметрия и лазерно
сканиране - е повече от ясно за всички занимаващи
се с тази материя. При това обект на развитие и
усъвършенстване е както законът за кадастър и имотен
регистър, така и някои от съпътстващите го наредби
(Наредба №3 от 28.04.2005 г.: „За съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралните карти и
кадастралните регистри“; Наредба №19 от 28.12.2001
г.: „За контрол и приемане на кадастралната карта
и кадастралните регистри“; Наредба № РД-02-20-16
от 5 Август 2011 г.: „За планирането, изпълнението,
контролирането и приемането на аерозаснемане и
на резултатите от различни дистанционни методи за
сканиране и интерпретиране на земната повърхност”).
3. НОРМАТИВНАТА БАЗА - ПРОБЛЕМИ
Пълното изброяване на всички текстове от
нормативната база, които следва да бъдат променени,
не е възможно да бъде направено в една статия.
Затова ще се ограничим преди всичко в маркирането
на проблемите, които би следвало да се решат чрез
промяна на нормативната база, за да се създадат
условия, климат и стимулиране на амбиция в
геодезическите фирми, насочени към внедряването на
новите технологии. Доколкото съвременните тенденции
за развитие на платформите за аерофотографиране
в лицето на безпилотните летателни средства,
ГКЗ 5-6’2014
използваните малкоформатни камери и софтуерните
продукти за цифрова фотограметрична обработка
лежат в основата на масовизацията на иновативните
технологии, в настоящата публикация акцентът ще бъде
поставен върху нормативните текстове, ограничаващи
именно тяхното масово внедряване в практиката.
Първият основен проблем е по отношение реда за
получаване на разрешение за аерозаснемане с помощта
на безпилотните летателни средства. Към момента
документът, регламентиращ последователността от
действия, които трябва да бъдат изпълнени, за да
се получи разрешение за аерофотографиране, са
регламентирани с Наредба № РД-02-20-16 от 5 август
2011 г. Същата е издадена от Мин .4`t`