и еквивалентни на тях резервати”. Два от резерватите:
„Парангалица” и част от „Централен Рилски резерват”,
са вписани от 1977 г. в „Списъка на биосферните
резервати” на ЮНЕСКО в рамките на програмата
„Човек и биосфера”. Рилските резервати: Парангалица,
Скакавица, Ибър и Централен Рилски резерват са
с обща площ съгласно заповедите им за обявяване
от 16 222,1 hа. От тази площ 16 132,7 hа е горски
фонд и 89,4 hа са високопланински ливади и пасища.
Териториите със статут на резерват възлизат на 20%
от общата територия на НП. В тях се опазват стриктно
биотичните комплекси с висока консервационна
значимост. Резерватът „Скакавица” е един от малките
български резервати. Площта му е 70,8 hа. Той е
типично горски резерват, в който се опазват вековни
гори от бяла мура. „Парангалица” е резерват от 1933 г.
Разположен е върху част от югозападните склонове на
Рила планина на площ от 1 509 hа. В него се опазват
едни от най-старите смърчови гори в Европа, които са
със средна възраст над 200 години. „Централен Рилски
резерват” е най-големият в България и един от найголемите в Европа. Създаден е с цел да се съхранят
горските, субалпийски и алпийски екосистеми. Площта
на резервата е 12 393,7 hа и обхваща значителна
територия около вр. Мусала. Резерватът „Ибър” опазва
храстови гори от клек, както и находищата от реликтни
растения и редки животински видове. Площта му
възлиза на 2248,6 hа. Обхваща северните склонове
на билото на планината между върховете Ибър и
Белмекен. В административно отношение НП „Рила”
[2] е разположен на територията на 4 административни
области: Благоевградска, Софийска, Кюстендилска и
Пазарджишка. Административно НП е разпо