2.2 Характеристики на този метод:
Геоидните височини се получават относно геоцентричен елипсоид, с параметри фиксирани за
отделния модел (модерните геопотенциални
модели приемат WGS84 параметрите за размер
и сплеснатост на елипсоида).
Основната информация е сферохармоничните
(геопотенциални) коефициенти на модела.
Геоидните височини се получават чрез математични алгоритми в определяемата точка.
Променлива точност, зависеща от:
обема на гравиметричната информация, включена в модела;
разделителната способност на модела;
гладкостта на геоида.
Абсолютната точност на височината на геоида е
от порядъка на няколко метра. Относителната
точност е по-добра, защото наличните отклонения (грешки в дълговълновата структура) се
премахват.
Изведеният по такъв начин геоид се разглежда
като референтна повърхност за извод на някои локални геоиди. На съвременния етап прецизните
регионални геоиди се изчисляват с помощта на
комбинация от глобален геопотенциален модел,
земни гравиметрични данни и дигитален височинен
модел (Digital Elevation Model - DEM).
За да се осигури съвместимост, всички данни
трябва да се отнасят за една и съща геодезическа
референтна система (в която се определя и геоидът). Използването на некоректна геодезическа
основа и пропускането на втория член от редукцията в свободен въздух сгрешава геоида с няколко
сантиметра.
2.3. Гравиметричен метод
Гравиметричната информация в близката зона се
получава от земни гравиметрични измервания, като
размерите на тази зона могат да варират в значителни граници. Информация за далечните зони се
получава преимуществено от геопотенциалните
модели. Влиянието на далечните зони върху аномалията на височината се определя за ограничен брой
опорни точки, а след това се интерполира или се
използва по-сложна зависимост (повърхнинни функции от различна степен) за междинните точки. Разглежда се влиянието на далечните зони в зависимост
от геометричната форма на близката зона.
Стандартизираните данни се отнасят за GRS-80,
за теоретическата сила на тежестта и за IGSN
(International Gravity Standardization Network), за
измерената сила на тежестта. Необходимо е да се
изследва валидността на гравиметричните данни
чрез сравняване на измерената с очакваната стойност.
Задачата за хомогенизиране и унифициране на
разнородните гравиметрични данни е актуална за
България [10]. Проблемът се представя чрез преход
към нова референтна система на силата на тежестта, която включва:
изходно начало на силата на тежестта –
изходни абсолютни гравиметрични