Фиг. 3.
Фиг. 4.
- В края на разглежданата улица, където има
вдлъбната вертикална крива, не са поставени
дъждоприемни оттоци (фиг. 4.), което е абсолютно
недопустимо.
От анализа на получените резултати следва, че
широчината на водното разпространение на пътното
платно зависи от надлъжния наклон на улицата и
най- вече от напречния. Използването на напречни
наклони от 1%, 0,5% и по-малки води до задържане на
голямо количество дъждовна вода на пътната настилка
изисква по-голям брой дъждоприемни оттоци, които да
осигуряват нейното поемане.
Прави впечатление, че разстоянията между
изградените шахти в участъците с надлъжни наклони
1,45% и 1,59% са значително по-малки (под 20m),
отколкото аналогичните разстояния при критично
малките наклони. В разглеждания случай, при
надлъжен наклон 0,32%, разстоянията между шахтите
превишават
ГКЗ 5-6’2014
40m, а трябва да бъдат значително по-малки от
съответните разстояния в участъците с наклони 1,45%
и 1,59%.
В зоната