като точността на ГНУ-КВ е до
±
0,03 mGal.
Измерванията
на
НЕГП
Видин-Мелник
са
извършени с гравиметри ГАГ-1, ГАГ-2, Шарп, Уорден
и Сцинтрекс. ПГХ са измерени с гравиметри ГАГ-1 и
ГАГ-2 и един широкодиапазонен гравиметър ГНШ.
Грешките на тези гравиметри са около ± 0,03 mGal.
Съществена част от гравиметричните дейности на
територията на България бяха свързани с абсолютните
измервания в Централна и Източна Европа [3]. С тях на
територията на България бяха създадени 8 абсолютни
гравиметрични станции в система UNIGRACE, в която
бяха включени чрез изравнение гравиметричните
полигони, еталонната мрежа, мрежите основен,
първи втори клас на територията на страната.
По нататък, както вече беше споменато, беше
направено
систематизиране,
анализ,
оценка,
обобщение и хомогенизиране на всички налични
гравиметрични данни и измервания, групирани в:
1. Абсолютни
гравиметрични
станции
(АГС);
2. Еталонна гравиметрична мрежа (ЕГМ) с Национален
еталонен гравиметричен полигон Видин – Мелник;
3. Държавната гравиметрична мрежа (ДГМ)–основен,
първи и втори клас;
гравиметрична система за Централна и Източна
Европа
UNIGRACE.
Координатите
на
всички
точки са приведени в система WGS84 (λ0, φ0),
а котите в елипсоидна височинна система (h).
Идентификацията
и
контрола
на
точките
от систематизираните групи са извършени при
използване на различни показатели като координати,
коти, стойности на абсолютната сила на тежестта
g, описания, схеми за разположение, таблици,
каталози и много други (Милев и др., 2013).
Покритието на страната с така описаните
гравиметрични измервания, точки и мрежи е показано
на фиг. 1. Ясно се вижда, че липсват измервания
в централната част на Стара планина, Рила,
Родопите и отчасти в Североизточна България. В
преобладаващата част от страната има наличие на
достатъчно данни за извеждане на Геоида на България.
Така създадената Единна национална гравиметрична
система на България [3][8] е основа за по-нататъшното
й използване, включително и за извеждане на геоида
/квазигеоида/ на територията на България, чрез
решаване на правата и обратната гравиметрични
задачи. Същият квазигеоид беше изведен от МГУ
„Св.Иван Рилски” и представен с доклад на ХХІV
международен симпозиум на СГЗБ в София през 2014 г,
а тук, във вид на карта, е даден на следващата фиг.3. [8].
Фиг.3. Национален гравиметричен квазигеоид, изчислен по оптимизиран 258-точков
модел PM-258 на квазигеоид в мрежа 1‘х1‘
4. Допълнителни гравиметрични точки:
• Равномерно разпределени точки на територията на
България;
• Гравиметрични точки от полигони, свързани с
измерванията по проекта UNIGRACE;
• Точки равномерно разположени на територията на
страната, измерени с GPS и с коти, определени чрез
прецизна нивелация;
• Точки, измерени за геофи зични цели.
Те са приведени в унифицирана гравиметрична
система
IGSN71
както
и
в
унифицирана
ГКЗ 3-4’2015
Събрани са нови и са обобщени вече съществуващи,
количествени дани, както и качествена информация
за гравитационното поле, надморските височини
и плътностните характеристики за територията B