отношение на координатните оси. Често като критерий се използва
елипсата на грешките при
двудименсионалните мрежи и елипсоид на грешките - при тридименсионалните мрежи. Те по-нататък се
използват за оптимизиране на мрежите. Трябва обаче много ясно да се изтъкне обстоятелството, че тези
критерии са много тясно свързани с избора на местоположението на началото и ориентацията на координатните
системи. Големината на грешките, респективно на елипсите и елипсоидите, са функции на този избор. При това и
тук важи така нареченият в геодезията Закон за предаване на грешките. До каква степен обаче той коректно
отразява реалността и какъв е ефектът му при изравнение по МНМК?
Точността на измерване на геодезическите мрежи в различните им части практически е еднаква. Това е
така поради факта, че измерванията се извършват с едни и същи инструменти, методи, оператори и при
нормални, неекстремни атмосферни условия. Би следвало от еднакво точните измерени величини след
изравнението им по МНМК да се получат еднакво точни оценки на изравнените величини, напр. координати и
средни грешки (стандарти) и те да са минимални и еднакви - хомогенни навсякъде по мрежата. Т.е. от
изравнението не следва да се получават деформирани резултати вследствие на модела на изравнение. Това
обаче не е така. За илюстриране е използвана мрежа за изследване на свлачищните процеси в района на гр.
Балчик (фиг. 2 [15,13]). Част от нея (точки 1-4) са разположени на стабилното Добруджанско плато, а
Фиг. 2. Нарастване на елипсите на грешките с отдалечаване от началото на координатната система
останалите - в свлачищната зона. Точка 1 е приета за начало на локалната координатна система, а ос + у
съвпада със страна 1-2 от мрежата. От фиг. 2 се вижда, че елипсите на грешките в координати на точките от
мрежата нарастват с отдалечаване от началото на координатната система.
Безспорно опити за намиране на изход от този модел са търсени и са предлагани решения. Такова е
предложеното за така нареченото