Пример за границите на приложение на линейния модел за остатъчния член при наклонените разстояния
ǀ e даден в графиката на фиг. 1.
Използването на линейния или нелинейния модел е в зависимост от това дали ограничителната крива е
над или под съответната крива за остатъчен член. Ако тя е над кривата на остатъчния член означава, че за
разстояния, съответстващи на мястото на пресичане на двете криви е валиден линейният модел, а за по-големи
разстояния трябва да се използва нелинейният.
ǀR2
δDik
Фиг. 1. Абсолютни стойности на остатъчен член за D и ограниченията му
От анализа на обобщените резултати се правят следните по-важни изводи:
Зависимостите между
(Diк) и
за функциите за посочни ъгли, наклонени разстояния,
зенитни ъгли, имат еднакъв характер.
Установеният коректен модел (линеен или нелинеен) на изравнение за хоризонтални посоки е
коректен модел на изравнение и за наклонени разстояния.
Влиянието на членовете от втора степен в Тейлоровото развитие на функциите за зенитни ъгли е поголямо, отколкото това за посочни ъгли и наклонени разстояния.
За обобщена числена илюстрация на вида, характера и големината на граничните стойности между
линейния и нелинеен модел за отделните величини при необходимост от осигуряване на точност от 0,001 m е
представена табл. 1.
Таблица 1
Гранични стойности между линейния и нелинеен модел
Моделните изследвания, всъщност, обхващат възможните случаи от практиката за определяне на
преместванията на точките от B