И тук трябва да си отговорим на редица въпроси:
Къде са средното и висшето образование?
Къде е следдипломното обучение?
Колко хора изпратихме да учат в чужбина?
Колко се върнаха в България?
Да, има много млади хора, които отидоха да учат
в чужбина, но те не бяха подпомогнати от фирми,
от неправителствените организации, от агенцията.
Те нямат ангажименти да се върнат и да приложат
наученото.
Изграждане на мениджъри – това е един от
въпросите, които изискват специално внимание.
Когато бях ученик в Строителния техникум, моят
преподавател г-н В. Станев казваше, че ако се наложи,
геодезистът може да стане какъвто и да е строителен
специалист, но от другите специалности геодезисти не
могат да станат. Бих допълнил, че геодезистите стават
все началници. За съжаление, това май е само на шега.
Аз не познавам човек от нашата гилдия, който да е учил
как професионално се ръководи фирма или държавна
институция, как се „прави бизнес”. Казано накратко:
липсват подготвени мениджъри.
И каква стана тя?! Няма достатъчно подготвени
специалисти, няма мениджъри, държавата нехае,
абдикирала е от проблемите ... Няма да продължавам,
защото става страшно!
Не! Не е толкова страшно, но трябва да се
анализират проблемите, да се степенуват по значимост,
да се обсъждат и анализират на висок глас, публично и
добронамерено и . . . да се решават!
А въпросите, на които трябва да дадем отговор, са
много и обществото ги очаква от нас. Понякога вглъбени
във високите точности, в теорията на грешките и
изравненията, пропускаме да видим и да чуем какво
обществото очаква от нас. А и да се замислим как можем
да отговорим на очакванията. Ето някои от въпросите,
които често ми задаваха, докато бях директор:
„Защо казвате, че картата на възстановената
собственост (КВС) не е точна? Нали вие, геодезистите
я правихте?”
„Взехте доста пари за реституция на земята. Сигурно
кадастърът ще струва повече. И той ли ще е толкова
„точен”?”
„Защо до влизането в сила на ККР няма проблеми, а
след одобряването й те започват?”
Въпроси, които показват, че кадастърът има
национална специфика. И въпреки чисто българските
проблеми, свързани с владеенето на недвижими имоти
по регулация, изписване на площта на имота в акта
за собственост, изписване на имената на съседите в
текстовото описание на имота, с множеството различни
институции, които се занимават с недвижимата
собственост, ние имаме и много успехи при създаването
на кадастрална карта в цифров вид и при изпълнение
на проект „Кадастър и имотен регистър”, финансиран от
Световната банка.
За да можем да сме в крак с последните тенденции
за създаване на модерна поземлена администрация,
трябва не само да отговорим на горните въпроси, а и да
обърнем подобаващо внимание на следните теми:
• опазване на околната среда, опазване на
обработваемата земя