КАДАСТЪР 2014 и реализациятя му в БЪЛГАРия
1
Инж. Цветен Боев - експерт по кадастър и геодезия
SUMMARY
Revue and analyses of the development and state of the
cadastre and profession of surveyors in the country is
made and possibilities for realization and perspectives for
the young surveyors in Bulgaria and Europe in the field
of education, challenges (managers building, database
management, database analyses), new technologies
(specialized technique / global fixing of the position, total
stations, remote methods, technique for telecommunication,
computers, GIS), new tasks and expectations (environment
description and agricultural land preserving, space data
interchange), SDI and NSDI, NSDI and INSPIRE.
РЕЗЮМЕ
Прави се преглед и анализ на развитието и
състоянието на кадастъра и геодезическата професия у
нас и на възможностите за реализация и перспектива
за младите геодезисти в България и Европа в следните
области: образование, предизвикателства (изграждане
на мениджъри, управление на бази данни, анализ на
БД), нови технологии (специализирана техника/глобално
определяне на местоположение, тотални станции,
дистанционни методи/, комуникационна техника,
компютри, ГИС), нови задачи и очаквания (опазване на
околната среда и опазване на обработваемата земя,
обмен на пространствени данни), създаване на SDI и
NSDI, INSPIRE.
1. ОБЩИ ПОСТАНОВКИ И ПРЕДПОСТАВКИ
Ще се опитам да погледна проблема от една малко
по-друга позиция – реализацията и перспективата
за геодезистите (не само младите) от гледна точка
на предвижданията и очакванията към нашата
специалност в световен мащаб, а именно ПО-ДОБРО
И УСТОЙЧИВО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И
ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМЯТА.
Програма „КАДАСТЪР-2014” на FIG е първият
документ, който се опитва да окаже влияние върху
кадастралните реформи по света за много години
напред. Програмата е приета през 1998 на конгрес на
FIG и отчита ролята на правителствата в обществото,
признава променящите се отношения на човечеството
към земята, признава силното влияние на технологиите
върху кадастралната реформа, признава променящата
се роля на геодезиста в обществото и признава
нарастващата роля на частния сектор в кадастъра.
Настъпилите промени след 1998 г. в световен мащаб
(и в частност в България) наложиха някои промени във
визията за кадастъра.
У нас приключи реституцията на земеделските земи,
към края беше масовата приватизация, подготвяше се
реституцията в горския сектор. Започна подготовката
за ЗКИР и за кадастрална реформа. Започнаха
подготвителни и проучвателни работи за сключване на
заем със Световна банка за проект „Кадастър и имотен
1
Доклад изнесен на Младежкия семинар, състоял се
на 20 април 2011 в София
ГКЗ 3-4’ 2011
регистър”. В международен мащаб се промени визията
за кадастралната реформа.
Все по-често се говореше, че кадастралната реформа
е сериозна предпоставка за правилното използване
и управлението на земята. Заговори се за поземлена
администрация (Land Administration). Стана ясно, че
добре работещата поземлена администрация, добрата
правна и институционална рамка са предпоставка за
устойчиво развитие – един сериозен икономически и
социален въпрос.
Давайки си ясна сметка за важността на проблема
през 2007 г., аз и моят екип поканихме представители
на икономическата комисия на ООН (UNECE),
подкомисията за земята (WPLA ) и експерти от различни
европейски страни да направят преглед (ревизия) на
поземлените отношения в България и да предложат на
правителството мерки за създаване на добре работеща,
модерна поземлена администрация.
В продължение на почти цял месец, експерти
(юристи, геодезисти, специалисти по информационни и
комуникационни технологии от най-различн B