Разбрах от нея самата, че владее немски, английски, френски и старофренски, латински, гръцки,
италиански, полски, чешки, дори български и други
чужди езици. Поради изключителната й сдържаност
и скромност, тя разказваше малко за нещата от
своя личен, семеен и професионален живот тогава.
С М.И. Юркина имахме по-нататък и други срещи
по различни поводи (симпозиуми, юбилеи и пр.).
Постепенно я опознавах и като личност. М.И. Юркина
водеше много скромен живот. Отказваше всякакви
привилегии и административни постове. Отказваше
и много командировки в Русия и в чужбина. Считаше,
че подобни ангажименти я откъсват от пряката й
научно-изследователска работа, която тя обичаше и
на която беше посветила целия си съзнателен живот.
Единствената „привилегия”, която си беше извоювала,
беше да работи вкъщи. Поканихме я да дойде да изнесе
лекции в България – в БАН и УАСГ. Тя прие с охота. Беше
чела много за България. Познаваше нашата история и
география. За съжаление, нямахме възможност да й
съдействаме активно за командироването й в София.”
38
14. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Мария Ивановна Юркина почина на 87-годишна
възраст на 26.10.2010 г. С нейната смърт светът и Русия
загубиха един изключително задълбочен, отзивчив и
ценен учен, потопен в дълбоките бездни на истинската
теоретична наука и в нейната история векове назад.
Няма сериозен учен и изследовател, работещ в
областта на теорията на фигурата на Земята, който
да не познава трудовете на М.И. Юркина и да не се
е възхищавал от тяхната изключителна прецизност.
Тя беше образец на прекрасен учен и човек с висок
граждански и научен морал, достоен за уважение. По
повод кончината на М.И. Юркина беше публикувана
редакционна статия в рубриката „Хора на науката”
на руското списание „Геодезия и картография”. Ето
какво пише в заключителната част: „...При нейния
силен характер и ярко изразена индивидуалност,
Мария Ивановна беше един много скромен човек,
доброжелателна, обичаше да работи в колектив.
Споменът за М.И. Юркина ще остане завинаги в нашите
сърца, а трудовете й ще служат на много поколения
изследователи”. Едва ли има какво да се добави...
ГКЗ 3-4’ 2011