Геодезия, Картография, Земеустройство | Page 46

Както се вижда от фотоснимката, тя е в мащаба на изработените по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. руски карти с дължини във версти - М 1:42 000, т.е. 1 сm=420 m. Припомняме, че 1 верста́  е руска единица за измерване на разстояния, равна на 500 сажена или на 500000 аршина, което съответства на сегашните 1066,8 m. Картата е цветна, с външни размери 1,89 m ширина и 2,51 m дължина и с размери на картната рамка (вътрешни размери) 1,32 m и 2,48 m. Отпечатана е на хартия върху 16 бр. отделни картни листове с размери 46 сm Х 62 сm, съединени в 4 бр. хоризонтални реда по 4 бр. картни листове във всеки ред, залепени на платно. Надписите са разположени в северозападния ъгъл на картата, самият надпис „Карта на горите” е изрисуван във вид на клонки от дърво. Надписът „Мярка 1:42000” е даден с черни печатни букви, а направлението „север-юг” - с красиви орнаменти. Границите на окръга са дадени с линеен условен знак: сложен пунктир от редуващи се точки и чертички. Чрез рисувани надписи са дадени съседните два окръга: на север – Софийски, на изток - Пловдивски и на юг – Турция. Картата е с богата легенда за дървесните видове: „иглолистни – от 140 г., от 40 г. нагоре изгорела чамова гора, клек, дъб – от 140 г., от 40 г. нагоре; бук - от 140 г., от 40 г. нагоре; габър – от 140 г., от 40 г. нагоре; липа, топола, скали; граници: държавна, околийска, селска; непревзети земи; бор, дъб, бичкии; пътища; реки; мочури; праздно.” Под рамката на картата от юг има изчертан линеен мащаб - от 0 до 2 km. В югоизточния ъгъл на картата има надпис: „Километрическо растояние на общините от центъра на окръга и околийте. От гр. Т. Пазарджик, от гр. Пещера, от гр. Ихтиман, от гр. Панагюрище”. Тук е разположена и таблица с наименованията на 122 общини, подредени по азбучен ред, и съответните им отстояния до Т. Пазарджик, съответно до околийските центрове тогава: Пещера, Ихтиман и Панагюрище. Насажденията, т.е. дървесните видове са номерирани с черни арабски цифри от 1 до 133, подредени са по възходящ ред, като са представени с цветно фоново оцветяване по вид и възраст – Фиг.3: ръководството на подполковник д-р инж. Димитър В. Стоянов (1897-1938) [7] – началник на Картографското отделение в тогавашния Географски институт при Министерството на войната, в България е внесена от Италия модерна репродукционна техника за цветен печат на карти с голям формат. Има изказана хипотеза в [10], че отпечатването е станало в Германия, където самият К. Байкушев е следвал и завършил висшето си лесовъдско образование. Според нас, възможно е Байкушевата карта да е отпечатана и във Виена, която по това време е известна с модерната си литография и огромно книгоиздаване, а и като съсредоточие на голям брой заможни българи, предимно търговци и книжовници. Според нас, възможна е и друга хипотеза: издаването на картата да е станало и в Пловдив, където известният наш издател Христо Г. Данов е преместил откритата от него през 1873 г. собствена печатница от Виена в Пловдив. Никой друг български книгоиздател не е издал толкова много на брой и висококачествени като полиграфичен продукт учебници и карти както Хр. Г. Данов (1828-1911). Техният брой до смъртта му през 1911 г.