Както се вижда от фотоснимката, тя е в мащаба
на изработените по време на Руско-турската война
от 1877-1878 г. руски карти с дължини във версти - М
1:42 000, т.е. 1 сm=420 m. Припомняме, че 1 верста́ е
руска единица за измерване на разстояния, равна на
500 сажена или на 500000 аршина, което съответства
на сегашните 1066,8 m. Картата е цветна, с външни
размери 1,89 m ширина и 2,51 m дължина и с размери
на картната рамка (вътрешни размери) 1,32 m и 2,48
m. Отпечатана е на хартия върху 16 бр. отделни картни
листове с размери 46 сm Х 62 сm, съединени в 4 бр.
хоризонтални реда по 4 бр. картни листове във всеки
ред, залепени на платно. Надписите са разположени
в северозападния ъгъл на картата, самият надпис
„Карта на горите” е изрисуван във вид на клонки от
дърво. Надписът „Мярка 1:42000” е даден с черни
печатни букви, а направлението „север-юг” - с красиви
орнаменти. Границите на окръга са дадени с линеен
условен знак: сложен пунктир от редуващи се точки и
чертички. Чрез рисувани надписи са дадени съседните
два окръга: на север – Софийски, на изток - Пловдивски
и на юг – Турция. Картата е с богата легенда за
дървесните видове: „иглолистни – от 140 г., от 40 г.
нагоре изгорела чамова гора, клек, дъб – от 140 г., от
40 г. нагоре; бук - от 140 г., от 40 г. нагоре; габър – от
140 г., от 40 г. нагоре; липа, топола, скали; граници:
държавна, околийска, селска; непревзети земи; бор,
дъб, бичкии; пътища; реки; мочури; праздно.” Под
рамката на картата от юг има изчертан линеен мащаб
- от 0 до 2 km. В югоизточния ъгъл на картата има
надпис: „Километрическо растояние на общините от
центъра на окръга и околийте. От гр. Т. Пазарджик,
от гр. Пещера, от гр. Ихтиман, от гр. Панагюрище”.
Тук е разположена и таблица с наименованията на 122
общини, подредени по азбучен ред, и съответните им
отстояния до Т. Пазарджик, съответно до околийските
центрове тогава: Пещера, Ихтиман и Панагюрище.
Насажденията, т.е. дървесните видове са номерирани
с черни арабски цифри от 1 до 133, подредени са по
възходящ ред, като са представени с цветно фоново
оцветяване по вид и възраст – Фиг.3:
ръководството на подполковник д-р инж. Димитър В.
Стоянов (1897-1938) [7] – началник на Картографското
отделение в тогавашния Географски институт при
Министерството на войната, в България е внесена от
Италия модерна репродукционна техника за цветен
печат на карти с голям формат. Има изказана хипотеза
в [10], че отпечатването е станало в Германия, където
самият К. Байкушев е следвал и завършил висшето
си лесовъдско образование. Според нас, възможно е
Байкушевата карта да е отпечатана и във Виена, която
по това време е известна с модерната си литография
и огромно книгоиздаване, а и като съсредоточие на
голям брой заможни българи, предимно търговци и
книжовници. Според нас, възможна е и друга хипотеза:
издаването на картата да е станало и в Пловдив, където
известният наш издател Христо Г. Данов е преместил
откритата от него през 1873 г. собствена печатница от
Виена в Пловдив. Никой друг български книгоиздател
не е издал толкова много на брой и висококачествени
като полиграфичен продукт учебници и карти както Хр.
Г. Данов (1828-1911). Техният брой до смъртта му през
1911 г.