картОГРАФИЯ, ГИС
Създаване на специализирана карта на културното
наследство – приоритетни цели и задачи
Пенка Кастрева1, Иван Дреновски1, Галина Безинска1, Събин Иванов2
1
Югозападен университет “Неофит Рилски”, гр. Благоевград
2
Университет “Епископ Константин Преславски”, гр.Шумен
SUMMARY
Subject of this article is specialized mapping of cultural
heritage in Bulgaria. The importance of specialized maps
creation for the realization of one of the main priorities
of the directive for establishing an Infrastructure for Spatial Information in the European Community is discussed.
The types of specialized maps, current regulations in the
country and methods for their preparation are briefly summarized. Model organization of the content a future special
map for cultural heritage is proposed, in compliance with
the relevant cartographic principles.
РЕЗЮМЕ
Предмет на настоящата статия е специализираното
картографиране на културното наследство в България.
Обсъжда се значението и създаването на специализираните карти като един от основните приоритети на
директивата за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност. Накратко са обобщени видовете специализирани карти,
действащата нормативна уредба в страната и методите
за тяхното създаване. Предложен е модел за организация на съдържанието на бъдещата специализирана
карта на културното наследство в съответствие със съответните картографски принципи.
1. УВОД
Първата международно-правна рамка, която поставя под закрила световното наследство, датира от 1972
г., когато на Генералната конференция на ЮНЕСКО в
Париж се приема „Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство”. В Списъка на
световното наследство на ЮНЕСКО обектите, признати
за уникални от световно значение, са разделени в две
групи: паметници на културата и природни обекти.
За всяка нация е важно опазването на културното
наследство, завещано от цивилизации, живели преди
нас. Интегрирането на недвижимите и движимите културни ценности в системата на европейското и световно
наследство е важен стратегически ресурс за бъдещето
и фактор за икономически растеж на страната.
За България в списъка на паметниците на културата от световно значение са включени: Старият град в
Несебър (1983), Боянската църква (1979), Мадарският
конник (1979), Рилският манастир (1983), Ивановските
скални църкви (1979), Тракийската гробница в Казанлък
(1979), Тракийската гробница в Свещари (1985) [5].
Обектите от национално значение са описани в
„Списъци на недвижимите културни ценности” [6]. 2
ГКЗ 5-6’2015
2. Спец B