R=
• Хидравличният радиус се изчислява от:
Àf
d + T2 + d2
,
(1.3)
• Полученото оразмерително водно количество
се удвоява и се използва за определяне на
ефективността на дъждоприемната шахта Е:
Å = 100 − G d
Q
,
d
(1.4)
където Gd е коефициент, зависещ от вида на шахтата
[2].
• Прави се проверка на получената ефективност с
приетата минимална стойност от 95%.
• Ако получената ефективност е по-голяма или равна
на 95%, следва определяне на максималното
допустимо разстояние SP до следващата, по-високо
разположена шахта:
Sp =
3,6.106 Q
Wq
mE
100
,
При получена ефективност по-малка от 95%
е необходимо ново оразмеряване с избор на друг
вид дъждоприемнта шахта с по-голям хидравличен
капацитет. Ако търсената ефективност съгласно
формула (1.4) отново не е достигната, се препоръчва
намаляване на допустимото водно разпространение,
което съответно ще намали оразмерителното водно
количество, постъпващо към дъждоприемната шахта, и
ще увеличи нейната ефективност на работа.
3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕСТАТА НА
ДЪЖДОПРИЕМНИТЕ ШАХТИ ВЪВ
ВДЛЪБНАТА ВЕРТИКАЛНА КРИВА ПО
МЕТОДИКА, ИЗПОЛЗВАНА В САЩ
В най-ниските точки на вертикалните криви и в САЩ
[3] задължително се поставят дъждоприемни шахти.
Оразмеряването на шахтите в тези места се прави с
минимален период на еднократно претоварване Р=50
години [3] и 50% вероятност от запушване. Когато в
понижения участък единственият изход за дъждовната
вода е канализационната система, допълнително се
поставят „спомагателни“ шахти от двете страни на найниско разположената, крайна дъждоприемна шахта
(фиг. 1).
Фиг. 1. Спомагателни дъждоприемни шахти
Спомагателните дъждоприемни шахти трябва да
са разположени така, че при запушване на основната
дъждоприемна шахта в най-ниската точка да могат да
поемат цялото оразмерително водно количество, без
надвишаване на допустимото водно разпространение.
При използване на дъждоприемни шахти с еднакви
размери, всяка от спомагателните шахти ще поема
половината от водното количество, ако са поставени
така, че дълбочината на водата d при бордюра е 63%
от дълбочината на водата при бордюра в най-ниската
точна (фиг.1). Разстоянията Sp’ между крайната
и спомагателните шахти се определят по (1.7) в
зависимост от геометричната форма на вертикалните
криви, дефинирана от коефициента К:
(1.5)
където W е широчината на отводняваната територия;
q – интензивност на оразмерителния дъжд;
m – коефициент на поддръжка – п FB