ОПРЕДЕЛЯНЕ на МЕСТАТА НА ДЪЖДОПРИЕМНИ шахти
във ВДЛЪБНАТА ВЕРТИКАЛНА КРИВА
Доц. д-р инж. Тодор Костадинов, инж. Емилия Илиева, УАСГ,
SUMMARY
In the article the problem of designing inlet locations in sag
points is discussed, considering the obligatory condition of
assuming all runoff in the sag point. Using methods from
England and the United States an experiment has been done
for different sag curves. After analyzing and comparing the
results an assessment of their efficiency has been made.
Then two existing street sections have been designed
using the American methodology and a recommendation
about the main stages in the design of inlet locations in sag
points has been made.
резюме
В статията е разгледан проблемът за
проектиране на дъждоприемни шахти при отводняване
на улици, проектирани с вдлъбнати вертикални криви,
при задължителното условие в най-ниската точка да
се поема цялото оттичащото се водно количество.
Използвайки методики от Англия и САЩ, са направени
изследвания за различни по конфигурация вертикални
криви. След анализ и съпоставка на получените
резултати е направена оценка на тяхната ефективност.
С използване на американската методика са оразмерени
два съществуващи улични участъка и е направена
препоръка относно основните етапи при оразмеряване
на улици във вертикални криви.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Особен случай при отводняването на улици
са участъците от тях, проектирани с вдлъбнати
вертикални криви, вписани между нивелети с наклони
с противоположни знаци, т.е. слизане и качване. Когато
единственият изход за отвеждане на повърхностните
води от тези понижени места е канализационната
система, то трябва да се обърне особено внимание на
определянето на местата и вида на дъждоприемните
шахти, така че да поемат цялото водно количество,
постъпващо към най-ниската точка на вертикалната
крива. На това място е задължително поставянето
на дъждоприемна шахта. Тя обаче трябва да бъде
оразмерена, така че да поема водното количество,
което постъпва от двете й страни, т.е. двойно по-голямо
оразмерително водно количество, което обикновено
води до увеличаване на водното разпространение в тези
места. Друг съществен негативен ефект е възможността
от запушване на шахтата. Идващите с оттичащите се
повърхностни води отпадъци се събират в най-ниската
точка и увеличават вероятността от запушване в
сравнение с шахтите при постоянен надлъжен наклон.
При евентуално запушване на тази последна шахта,
водата няма къде да бъде отведена. Това води до
увеличаване на водното разпространение и възникване
на проблеми за нормалното улично движение.
За спазване на критерия за допустимо
водно разпространение е необходимо поставянето
на допълнителни дъждоприемни шахти, които да
подпомагат работата на шахтата в най-ниската точка. В
Англия и САЩ се вземат и допълнителни мерки като
ГКЗ 5-6’2015
увеличаване на периода на еднократно претоварване
на канализационната мрежа и отчитане на вероятността
от запушване на шахтата. Въвеждат се и по-високи
изисквания относно ефективността на работа на
шахтите.
2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕСТАТА НА
ДЪЖДОПРИЕМНИТЕ ШАХТИ ВЪВ ВДЛЪБНАТА
ВЕРТИКАЛНА КРИВА, СЪГЛАСНО БРИТАНСКИЯ
СТАНДАРТ
Съгласно
Британския
стандарт
[2],
дъждоприемните шахти в най-ниската точка от
вертикалната крива се наричат „крайни“. За тях не се
допуска непоето оразмерително водно количество. В
тези случаи не се препоръчва използването на шахта
с отвор в бордюра, освен ако не е в комбинация
с дъждоприемна шахта с решетка. За ефективно
отводняване е необходимо осигуряване на минимум
Е=95% ефективност на дъждоприемните шахти.
Вероятността от запушване се задава с коефициента на
поддръжка, който във верикална кри