необходими за определяне на местоположението на
обектите и паметниците на културата.
• Административни граници (на общини, землища,
населени места)
Данните за местоположението на административните граници се вземат от одобрените кадастрални карти,
респ. от кадастралните планове и плановете на възстановената собственост.
• Топографска карта, спътникови и фотограметрични
снимки.
Използват се, когато паметниците на културата не
са отразени в кадастралната карта. Например, релефът не е елемент на кадастъра, но много често в
могили са разположени гробници. Същото се отнася за подземни и подводни археологически обекти,
скални изображения и др.
• Специализирани слоеве, свързани с културното наследство.
Предлагаме да се наричат: материално недвижимо
наследство; материално движимо наследство и нематериално наследство [2].
Регистри. Тяхното съдържание се определя от експертите в съответните институции.
3. Периодизация на културното
наследство на България 3
3.1. Ад
Известни антични цивилизации, обитавали българските земи (тракийската, гръцката, римската и ранновизантийската), са оставили изключителни по своята значимост паметници на културното наследство (гробници,
златни и сребърни съкровища, и др.).
Движими културни ценности: Рогозенското
сребърно
съкровище,
Луковитското
съкровище,
Летнишкото съкровище, Вълчитрънското златно
съкровище, Панагюрското златно съкровище.
Известни гробници са: Мезек в Свиленградско; Казанлъшката гробница; с. Свещари, Разградско; Ротондата „Св. Георги”
3.2. средновековие
В началото на този период се създава най-значимата
нематериална и духовна ценност - славянската писменост, която бележи разцвет на българската култура през
9-10 век.
Периодът на Османското влад B