Изследването е направено на два етапа.
Първоначално е изследвана промяната на водното
разпространение в обсега на тези криви. За целта по
използваната в САЩ методика [1] е изчислено водното
разпространение за дъждоприемни шахти, разположени
през еднакво разстояние - Sp=20 m., започвайки от
задължителната шахта в най-ниската точка. За всяка
шахта в обхвата на вертикалната крива стойността на
надлъжния наклон е изчислена по формулата:
x
i= k
R
,
(1.9)
разстоянието
от
най-ниската
точка
4.1. Резултати от изчислевията
по британстага методика
От получените резултати е установено, че
разстоянията между шахтите зависят само от
надлъжните наклони, формиращи вертикалната крива,
но не и от нейния радиус.
където:
R е радиусът на вертикалната крива;
xk -
Изчисленията са направени за широчина на
отводняваната територия 7m., напречен наклон
на пътното платно Sx=2%, допустимо водно
разпространение Т=1,5m., коефициент на Манинг
n=0,016 и период на еднократно претоварване 2 години
(интензивност на оразмерителния дъжд 114 mm/h).
на
Описаният метод работи само за ефективности над
50%, поради което резултатите от оразмеряването B