Горна Джумая, Неврокоп, Ортакьой и Свиленград, както
и тия на около 700 села в стара и нова България”. Той
е един от учредителите на Българското инженерноархитектно дружество (БИАД).
Както се отбелязва в [1]: „Неговият колосален
труд се съизмерва с понятието героизъм! Ненов,
заради продължително денонощно чертане прав, в
течение на няколко години изгубва и двата си крака
последователно през 1911 г. и през 1919 г. С ампутирани
крака, заместени с протези и с помощта на патерици,
Ненов стоически е работил в Министерството на ОСПС,
отдаден на професионалното дело и обществения дълг
за благоустрояване на Царство България. Може да се
каже, че инж.-арх. Ненов поставя на рационална основа,
ръководи, провежда и контролира изпълнението на
селищното планиране в следосвобожденска България
до края на живота си.”
Ненов се е занимавал активно и с просветителска
и образователна дейност. Още от създаването на
Списанието на БИАД, той без прекъсване е бил или
редактор, или член на редакционната му колегия.
Публикувал е мнението си по различни архитектурни
и строително–технически въпроси. Автор е на над 200
научни и научно–популярни статии. Въпреки огромните
му и ненадминати и до днес заслуги за планирането на
селищата у нас, той е бил внезапно уволнен през 1926 г.,
на 64-годишна възраст, „по старост” от Министерството
на