Ариана 5
Проекти
В момента Ариана 5 е основната ракета-носител на
ЕКА. Тя може да изведе от 6 до 10 тона в геостационарна
орбита и 21 тона в ниска околоземна орбита. Ариана 5 се
използва от 1997 год. и заменя старата Ариана 4. Ракетите
от семейството „Ариана” имат няколко модификации,
от които най-тежка е Ариана 5 ECA. Нейният първи
полет през 2002 год. е провален, но впоследствие тя
е направила 10 последователни успешни полета.[9]
Понастоящем ракетите Ариана 1, 2, 3 и 4 от серията
Ариана не се използват, тъй като са излезли от употреба.
Съюз-2
Съюз е среднотоварна ракета-носител. Тя може
да изведе 3 тона в ГТО. Първоначално се планира
за ракетите Съюз да обслужват ЕКА от 2007 год.[10]
Федералната космическа агенция на Русия получава
340 млн. евро, за да може ЕКА да използва ракетата
Съюз.[11] Русия поема ангажимента да произвежда
частите за ракетите и да ги превозва с кораб до
центъра Куру във Френска Гвиана, където те да бъдат
сглобявани. Идеята е по този начин ЕКА да си осигури
ракета-носител и освен това да съкрати разходите си за
развитието на тези технологии, като ги купува направо
от Русия. Трябва да се отбележи, че ракетите Съюз
имат 40-годишна история и много успешни полети.
В крайна сметка и двете агенции (ЕКА и Роскосмос)
извличат ползи от сътрудничеството помежду си.
Счита се, че основната заслуга за подписването на
споразумение между ЕКА и Роскосмос е на Франция.
Тя не само се явява най-големият участник в ЕКА , но и
поддържа многогодишни добри отношения с Русия.[12]
Близостта на космодрума Куру до екватора
позволява изстрелването на почти двойно по-тежки
товари, отколкото от Байконур (3.0 срещу 1.7 тона).
Вега
Модулът Кълъмбъс в Космически център
„Кенеди”
Касини-Хюйгенс по време на маневра за
влизане в орбитата на Сатурн
Европейската космическа агенция участва в
изграждането на два от модулите на Международната
космическа станция