Европейската космическа агенция и бъдещето на
дистанционните методи в Европа
Гл. ас. д-р инж. Нели Здравчева, УАСГ
Европейската космическа агенция или ЕКА
(на френски: Agence spatiale européenne или ASE,
на английски: European Space Agency или ESA)
е европейска междуправителствена организация
за космически изследвания. Тя е
основана през
1974 год. и включва 17 страни-членки.
Броят
на нейните сътрудници е около 2 000 души.[1]
В Париж, Франция, се намира главната квартира
на Европейската космическа агенция. Космодрумът
на ЕКА е в гр. Куру, Френска Гвиана. Той е избран
за стартова площадка на европейските космически
кораби най-вече заради своето местоположение.
Гр. Куру е разположен много близо до екватора и от
него се улеснява изстрелването на космическите
кораби
и сателити до геостационарни орбити.
По-долу са изброени основните центрове
на
Европейската
космическа
агенция:
yy Технологичен център на ЕКА (ESTEC) гр.Нордвайк, Холандия;
yy Център за обучение на астронавти (EAC) гр.Кьолн, Германия;
yy Контролент център (ESOC) - гр.Дармщат, Германия;
yy Институт за научни изследвания (ESRIN)- гр.
Фраскати, Италия.
През последните години Европейската космическа
агенция със своята ракета-носител Ариана 5, се
утвърди като лидер в извеждането на търговски
спътници и се превърна в основен конкурент на НАСА.
ЕКА изпълнява и много научни мисии с цел изучаването
на Земята и другите планети от Слънчевата система.
Освен това агенцията е сключила договори за
партньорство с различни държави извън Европейската
общност. Очаква се новите страни-членки на Европейския
съюз да се присъединят към ЕКА в най-скоро време.
Канада
има
специален
статут
на
сътрудничеща
държава
и
участва
в
органите за взимане на ре