полигон и прецизните гравиметрични ходове са измерени
за периода от 1970 до 1974 години. Приборите, с които
са извършени измерванията, са: Worden, Sharp,GS,
ГАГ-1 и ГАГ-2, като са участвали от 5-9 прибора. НЕГП е
измерван по методиката А-В-А-В-А, а ПГХ са измервани
по методиката А-В-А-В. Изравнението на НЕГП и ПГХ
съвместно е извършено в Москва. Измерванията се
характеризират с точност по вътрешна сходимост до
±0,050 mGal и средно несключване на полигоните
±0,060 mGal, а максималното е 0,300 mGal [9].
3. НАЦИОНАЛНА ГРАВИМЕТРИЧНА МРЕЖА
Националната гравиметрична мрежа на България
е създадена и измерена от 1964 до 1968 години от
„Геопланпроект” с гравиметри от вида ГАК-7Т и ГР/
К2 по методиките А-В-А или А-В-А-В с 1 гравиметър в
измерителен екип. Еталонирането на гравиметрите е
извършвано на отсечката „Агрономически факултет
– Драгалевски манастир”, измерена с махален
гравиметър. Мащабните коефициенти на гравиметрите
са проверявани и по метода на наклона на специално
изготвен за тази цел екзаминатор за либели. Изравнена
е от НИИГиФ през 1968-1969 години. От повторните
измервания, по методиките А-В-А-В или А-В-А-В-А с
5 до 7 гравиметъра на някои точки от Националната
гравиметрична мрежа, идентични с точките от
Прецизните гравиметрични ходове, се установи
деформация между ходовете и мрежата, достигаща
до ± 4,000 mGal от югозапад до североизток, както
споменахме по-горе в публикацията. Затова беше
необходимо преизмерване на някои отсечки от НЕГП и
ПГХ, идентични с точки от отсечки на Националната
гравиметрична мрежа, за да се установи къде
е деформацията - в ходовете или в мрежата.
4. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ГРАВИМЕТРИЧНАТА
АПАРАТУРА
Гравиметрите, с които са извършени измерванията
на НЕГП, са изследвани от специалистите на
съответнине страни и тук няма да се спираме на тях.
Повече подробности за тези изследвания са дадени
в [14;1;2;3;15;16]. А изследването на гравиметрите
ГАГ-2, с които са измерени ПГХ, е извършено съгласно
[4]. По-подробно ще се спрем на изследванията,
извършени върху гравиметрите на НИИГи